Определение № 9647 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Алектра 21“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Определение № 13870/09.04.2026г., постановено по адм. дело № 3829/2026г. на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Заповед № ФК-4252-0204223 от 13.08.2025 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – „Запечатване на търговски обект- Механа Народна, находящ се в гр.София, [улица]срещу [улица], стопанисван от „ММЦ 777“ ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Сочи, че в качеството си на трето лице, наемател на обекта, подлежащ на запечатване, има правен интерес от обжалването на процесната заповед за налагане на ПАМ. Намира, че именно той е адресат на обжалваната заповед, тъй като към момента на издаването й, „Алектра 21“ ЕООД е наемател на имота- обект на запечатване. Ответникът по частната жалба - Началник отдел „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – София, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователността й. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод, че предявената жалба от „Алектра 21“ ЕООД, гр. София срещу Заповед за прилагане на ПАМ, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – София е недопустима, първостепенният съд е взел предвид следното: Адресат на оспорената заповед за налагане на ПАМ не е „Алектра 21“ ЕООД, гр. София, а „ММЦ 777“ ЕООД, гр. София. Именно последното дружество е активно легитимирано да обжалва заповедта, което е нарушителят, който не е издал касова бележка и за което същият е наказан и с издаване на Наказателно постановление от 28.07.2025 година и му е наложена имуществена санкция в размер на 1300 лева. Налагането на ПАМ засяга лицето, което е извършило нарушението и което е стопанисвало обекта, в който е извършено нарушението, а оспорващото дружество не е адресат на заповедта и с нея по никакъв начин не се засягат неговите права, защото то не е извършило нарушението. Така постановеното определение е правилно. В случая е безспорно установено, че към момента на констатираното нарушение – неиздаване на касова бележка при извършена покупка на алкохолни и безалкохолни напитки, обекта се стопанисва от „ММЦ 777“ ЕООД, гр. София, затова и спрямо това дружество е образувано административно-наказателно производство, издадено НП и наложена процесната ПАМ. Твърденията на частния жалбоподател, че е наемател и фактически ползвател на обекта, освен че не са доказани, тъй като по делото не е приложен договор за наем, са и неоснователни с оглед трайната практика на ВАС, цитирана и от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 187, ал.1 ЗДДС предвижда, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Визираната норма регламентира обхвата на приложение на наложената ПАМ, включително и в случаите, когато към момента на запечатването обектът се стопанисва от трето лице. Разпоредбата обаче не оправомощава третото лице, сключило договор за наем след извършената проверка в търговския обект, но преди издаването на обжалваната заповед, с правото да я оспорва. Третото лице, стопанисващо обекта към момента на запечатването му, не е адресат на заповедта за налагане на ПАМ, поради което с нея не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на дружеството - наемател на процесния търговски обект. При липсата на пряк и непосредствен правен интерес от оспорването й, правилно първостепенният съд е приел, че на основание чл. 159, т.4 АПК оспорването е недопустимо. В случай, че по жалба на адресата на заповедта същата бъде отменена, то на основание чл. 177, ал.1 АПК решението ще има действие по отношение на всички. При условие, че оспорването бъде отхвърлено и третото лице е знаело, че обектът ще бъде запечатан, то мярката следва да се приложи за обекта, където са установени нарушенията. Определящо е, че започналото да стопанисва обекта трето лице след датата на установяване на нарушението няма право на оспорване срещу заповед за налагане на ПАМ спрямо същия обект, но с различен адресат. Като е достигнал до същия краен извод, в резултат на което е оставил без разглеждане жалбата на „Алектра 21“ ЕООД, гр. София и е прекратил производството по делото, АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение