Решение № 7021 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 464/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас против решение № 33789/16.10.2025 г. по адм. дело № 2029/2025 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, „Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък“ ЕАД, гр. Бургас, чрез адвокат Велинова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 33789/16.10.2025 г. по адм. дело № 2029/2025 г. Административен съд София – град е отменил покана за възстановяване на суми, получени без основание № РД-25-154110/04.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Бургас. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповеди № РД-25-1541/02.10.2024 г. и № РД-25-1601/07.10.2024 г. директорът на РЗОК - Бургас е разпоредил да бъде извършена проверка на лечебното заведение по изпълнение на индивидуалния договор за оказване на болнична медицинска помощ. За резултатите от проверката са съставени Протокол № 1334/08.11.2024 г. и Протокол за неоснователно получени суми № 1503/08.11.2024 г., връчени на 05.12.2024 г. на упълномощен представител на проверяваното дружество. Констатациите от извършения контрол са обективирани и в Доклад № РД-25-15419/14.01.2025 г. до директора на РЗОК – Бургас. Административното производство е приключило с издаване на оспорената Писмена покана № РД-25-154110/04.02.2025 г., с която на основание чл. 76а, ал. 1 ЗЗО директорът на РЗОК – Бургас е разпоредил лечебното заведение да възстанови доброволно неоснователно получена сума в общ размер на 2451, 56    лева във връзка с две ИЗ и свързаното с тях повторно хоспитализиране на ЗОЛ по клинична пътека № 197 и клинична пътека№74.1. Проверката не е установила нарушение на алгоритъма на изпълнение на клиничните пътеки. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 386, ал.1 от НРД 2023-2025 г., съгласно която в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента ако се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Първоинстанционният съд е установил и обсъдил относимите факти, които са обусловили издаването на административния акт. Съдебната проверка по чл. 168 АПК относно законосъобразността на оспорената писмена покана е извършена на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че актът е издаден в противоречие с материалния закон, защото административният орган не е доказал при условията на главно и пълно доказване, и с оглед разпределената му от съда доказателствена тежест, наличие на хипотезата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО. Неоснователно е оплакването на касатора за нарушение на нормата на чл. 386, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. според която, когато в срок до 30-дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка. Няма данни за допуснати нарушения по отношение индикации за хоспитализация, спазване на ДЛА и критериите за дехоспитализация на клиничните пътеки, по които са лекувани пациентите. Лечението е проведено съгласно медицинските стандарти и правила за добра медицинска практика. Не са допуснати грешки при провеждане на лечението. От страна на административния орган не са били изяснени фактите и обстоятелствата по случая в цялост и в съответствие с предвиденото в чл. 35 и чл. 36 АПК, защо се е наложил повторен прием на пациента в рамките на 30 дни. Поради неизясняване на причините за повторната хоспитализация от страна на органа, правилно съдът извежда краен извод за липса на фактическия състав, при наличието на който се прилага разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО. В случая избраният подход от административния орган, че след като се е наложило повторна хоспитализация, то при втората лечението е било в нарушение на медицинските и законови изисквания и следва възстановяване на сумата от второто лечебно заведение, е необоснован и се основава на предположение, което не е законова фактическа и правна основа за издаване на писмената покана. Както се посочи по-горе, в случая са спазени всички изисквания на клиничните пътеки. Престоят на лицата в болницата правилно е бил съобразен с тяхното конкретно здравословно състояние, след извършване на дейностите, предвидени в клиничните пътеки. С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение