Определение № 91 от 24.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2015 г.

Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№5497/28.08.2015г.,подадена от Министъра на земеделието и храните,представляващ Държавата,чрез процесуалните й представители адвокат А. М. и адвокат Г. В. Г.,против решение №123/15.07.2015г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№227/2014г. по описа на същия съд,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните,иск с правно основание член 108 ЗС за осъждане на [фирма],гр.С.,да предаде на Държавата владението върху имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастралната карта на землището на [населено място], [община],одобрена със заповед №РД18-19/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГГК,с площ от 182 570 кв.м. В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение в тази му част е неправилно,поради нарушения на материалния закон и съществени нарушение на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна в тази му част. Ответниците по касационната жалба [фирма],гр.С. и [фирма],чрез процесуалния си представител адвокат З. О.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество- счита жалбата за неоснователна. Постъпила е и касационна жалба вх.№5541/31.08.2015г.,подадена от „Р. т.”,О. и [фирма],чрез пълномощника им адвокат З. О.,срещу горепосоченото въззивно решениев частите му,с които:1.е признато за установено за установено по отношение на [фирма] И [фирма] правото на собственост на Държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните,върху имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастралната карта на землището на [населено място], [община],с площ от 182 570кв.м и предназначение на имот в горска територия 2.отменен е нот.акт №150,т.ІІІ,рег.№2416,н.д.№478/2009г.,само в частта на констатираното право на собственост на [фирма] върху гореописания поземлен имот и 3.присъдените разноски в полза на Държавата. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в тази му обжалвана част е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна в тази му част. Ответникът по касационната жалба Държавата,чрез министъра на земеделието и храните,чрез пълномощниците си адвокат А. М. и адвокат Г. В. Г.,в депозирания писмен отговор на жалбата,молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение в тази му част,тъй като не са налице основанията за това. По жалбата на Държавата,чрез министъра на земеделието и храните: С мотивите си въззивният съд е посочил,че производството по делото е по реда на член 294 ГПК,след връщане на делото от ВКС,с указания,дадени с отменителното решение ,постановено по гр.д.№2410/2013г. по описа на ВКС,Іго,за обсъждане доводите във въззивната жалба за приложението на разпоредбата на член 64 ЗС и за допускане на поисканата техническа експертиза,която за установи каква част от терена е необходим за обслужване сградите на ваканционното селище,за която ревандикационният иск не може да бъде уважен поради задължението на собственика на земята да осигури на суперфициара безпрепятсвено ползване на сградите,построени върху чуждата земя.Въззивният съд е посочил,че по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза от 21.04.2015г. е направено пълно геодезическо заснемане на територията на процесния недвижим имот с всички изградени в него сгради,подземни,надземни съоръжения и озеленени площи,като на същата е възложена допълнителна задача и с данните по депозирано допълнително заключение на комплексната експертиза от 16.06.2015г.,е определена прилежащата площ на наличните сгради и съоръжения във връзка с изискванията на член 27 от Наредба №1/22.12.2003г- за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,както и чл.9 от ЗУЧК.Съдът е приел,че при тези показания на тази експертиза,цялата незастроена площ се явява необходима за използването на ваканционното селище съобразно предназначението му,съответно от процесния имот не остава площ,която да е свободна и да не е необходима за безпрепятстваното ползване на сградите/прилежаща площ/Съдът е посочил,че съобразно нормата на член 64 ЗС Държавата,макар и собственик на процесния имот,следва да търпи ограниченията на правото й на собственост или в случая възможността суперфициарът да ползва незастроената част от имота,в резултат на което е стигнал до извода,че ответното дружество [фирма] ,осъществява фактическата власт върху имота,собственост на ищеца,не без основание и предявеният против него иск е основателен само в установителната му част,съответно неоснователен в осъдителната му част за фактическото предаване на владението върху имота. В изложението си на основанията за допускане на касационо обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1 ,т.1 ГПК,като разрешеният от съда правен въпрос- за това дали въззивният съд е обвързан от указанията на ВКС,произтичащи от постановеното отменително решение на последния,във връзка с приложението на член 64 ЗС,при връщането му за ново разглеждане по реда на член 294 ГПК, е в противоречие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС. В тази връзка касаторът се е позовал на приетото със: -Решение №246/15.01.2014г. по гр.д.№3417/2013г. по описа на ВКС,ІІго,според което дадените указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда,на който е върнато делото за ново разглеждане,включително и относно процесуалните действия на въззивния съд. -Решение №218/14.11.2013г. по гр.д.№2324/2013г.,ІІго ВКС,според което указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона,задължват въззивния съд,на който делото е върнато за ново разглеждане, да процедира по посочения в тях начин. Изложени са доводи,че задължителни указания на отменителното решение на ВКС,всключват само извършването на определни процесуални действия по допускане и назначаване на съдебно-техническа експертиза,т.е. свързани са с определни процесуални действия на съда. С оглед изложеното касационният съд намира,че следва да се допусне касационно обжалване по горепосочения от касатора правен въпрос,на основание член 280,ал.1 т.1 ГПК. Въпросите,формулирани от касатора в точка второ римско от изложението му,не могат да обосноват самостоятелно допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 ГПК,като наведените доводи и оплаквания в тази връзка ще бъдат разгледани в производството след допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от касатора част. По жалбата на [фирма] И [фирма]: В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената от касатора част,се заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.-1,т.1 ГПК,като/цитирам/: „1.По процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните,които имат значение за решението по делото има практика на ВКС по член 290 от ГПК,в която се приема,че: -съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доводи на страните,които имат значение за решението по делото-решение №217/9.6.2011г. на ВКС по гр.д.№761/2010г. на ІV го и решение №388/17.10.2011г. на ВКС по гр.№1975/2010г. на ІVго, -въззивният съд следва задължително да разгледа и всички наведени от страните възражения,като защитно средство по повдигнатия спор-решение №7/8.2.2012г. на ВКС по гр.д.№510/2011г. на Іго. В противоречие с практиката на ВКС Варненският апелативен съд не е обсъдил възражението на ответниците по исковете за собственост,че държавата е изгубила правото си на собственост върху спорния поземлен имот въз основа на чл.16 от Конституцията на Република България,в редакцията му от ДВ,бр.29 от 10.04.1990г.” и „2.Има противоречива практика на ВКС по чл.290 от ГПК по материалноправния въпрос:Необходимо ли е предоставеният за стопанисване и управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването,за да се приложи чл.17а от ЗППДОП?”-като се цитира и прилага задължителна практика на ВКС. Преди всичко,следва да се има предвид,че делото е за втори път пред ВКС и според чл.295,ал.1,изр.1-во ГПК ,когато са налице предпоставките на член 280,ал.1 ГПК,второто въззивно решение/каквото е настоящото обжалвано въззивно решение/, може да бъде обжалвано само за нарушения,допуснати от въззивния съд при повторното разглеждане на делото.Следователно,формулираните от касатора правни въпроси,следва да касаят онзи предмет на спора,в рамката на който делото е било върнато за ново разглеждане по отменителното решение на ВКС при първоначалното резглеждане на делото.След като с отменителното решение №48/25.04.2014г. по гр.д.№2410/2013г. по описа на ВКС,Іго изрично се сочи, че”по правния въпрос,по който е допуснато касационното обжалване,е основателен само доводът на касаторите,че апелативният съд е бил длъжен да обсъди доводите във въззивната жалба за приложението на разпоредбата на член 64 ЗС и да допусне поисканата съдебно-техническа експертиза,която да установи каква част от терена е необходим за обслужване на ваканционното селище,за която ревандикационният иск не може да бъде уважен,поради задължението на собственика на земята да осигури на суперфициара безпрепятствено ползване на сградите,построени върху чеждата земя.”,е точно определено неизясненото по делото и са дадени задължителни указания за изясняване на правно релевантните факти с изслушване на нова техническа експертиза,поставеният материалноправен въпрос за приложението на член 17 а ЗППДОП и процесуалноправният въпрос по отношение правото на собственост върху процесния имот на държавата,който е предизвикал и касационното обжалване на първото въззивно решение,не могат да имат характера на обуславящ изхода на спора. С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд