Решение № 11180 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12608/2012 г.

Решение № 11180 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12608/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светла Златева Георгиева, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна, срещу решение № 2117 от 7.08.2012 г. по адм. дело № 980 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна, в частта, в която е отменен ревизионен акт № 191101488 от 29.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 921 от 27.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно определени задължения за отчетната 2007 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ за сумата над 14 347.61 лв., главница и над 5 884.23 лв., лихва, и за 2009 г. за сумата над 44 845.34 лв., главница и 6 558.39 лв. лихва. Образувано е и по касационна жалба на адв. Михаил Добрев, в качеството на процесуален представител на Милко Драгоев Маринов, едноличен търговец с фирма ЕТ "Агресия-Милко Маринов", срещу същия съдебен акт решение № 2117 от 7.08.2012 г. по адм. дело № 980 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 191101488 от 29.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 921 от 27.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно определени задължения по ЗДДФЛ и по ЗДДС. В двете касационни жалби са развити неконкретни, а общи доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил ревизионен акт № 191101488 от 29.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 921 от 27.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето в посоченото качество по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, понеже са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от ДОПК, за което е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. С ревизионния акт са определени задължения за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и за 2008 г., както и ДДС по ЗДДС (отм.) и по ЗДДС за ревизиран период 1.01.2006 г. -31.10.2010 г. За задълженията за 2005 г. и за 2006 г. ревизионният акт е отменен при административното обжалване, поради което жалбата срещу същия с оглед на чл. 155, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК би била недопустима и правилно съдът не следва да я разгледа и не се е произнесъл по възражението за нищожност на този акт, какъвто касационен довод се съдържа и в жалбата пред настоящата инстанция. По повод задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. с решението си решаващият административен орган ги е изменил по размер. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора. За ревизираната 2007 г. е констатирано, че лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като е декларирало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец с положителен финансов резултат. Установено е, че по сметка 107 "Сметка на собственика" е посочена сума, като не е представен първичен счетоводен документ, чрез който да се установи точния размер и произхода на средствата, а именно 44 003.63 лв. Същите са приети като неотчетени приходи за 2007 г. плюс декларирани такива в размер на 702 962.00 лв. Разходите по ОПР са в размер на 695 613.00 лв. Установена е годишна данъчна основа от дейност като ЕТ в размер на 49 129.40 лв., като е направен баланс на приходите и разходите на ревизираното лице като физическо лице. Данъчната основа за 2007 г. е формирана с оглед на тези две му качества, като е определено задължение в размер на 21 753.37 лв. Приспаднат е внесеният данък от него и е определена лихва за забава. За 2008 г. лицето е подало ГДД за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. По сметка 107 "Сметка на собственика" са осчетоводени получени суми в размер на 68 849.94 лв., като е прието, че същите са с неустановен произход, понеже не е посочено основанието за тяхното осчетоводяване. Аналогично на 2007 г. е формирана данъчна основа от дейност като едноличен търговец и е направен баланс на приходи и разходи като физическо лице, като е определено задължение за данък върху дохода в размер на 10 954.68 лв. Приспаднат е внесеният данък от лицето и е начислена лихва за забава. За 2009 г. също е констатирано, че лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Отново по сметка 107 "Сметка на собственика" е осчетоводена сума в размер на 238 426.88 лв., без да е посочено основанието за това, прието е, че същата няма произход и представлява укрит приход. Освен това лицето е осъществило плащане в размер на 96 243.84 лв., като е преценено, че това е било невъзможно, понеже не е притежавало в касата налични средства и общо за годината са определени укрити приходи. При административното обжалване е осъществена корекция, като е определена данъчна основа за облагане като едноличен търговец в размер на 330 157.32 лв., установен е недостиг на парични средства по повод баланса като физическо лице от 3 243.40 лв. и е определено задължение в размер на 49 354.21 лв., като е приспаднат внесения данък и е начислена лихва за забава. Така основните спорни моменти по делото се явяват установяване и доказване на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от ДОПК за осъществяване на ревизията по особения ред затова и определяне размера на задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ, респ. и задължението по ЗДДС, а именно отказано право на данъчен кредит в размер на 4002.81 лв., на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, понеже ревизираното лице е претендирало данъчен кредит по фактури, по които то не е получател. За да отмени оспорения ревизионен акт в посочените по-горе части и уважи частично жалбата на ревизираното лице, съдът е изложил подробни съображения и се е позовал на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е изложил съображения относно възражението за нищожност, както беше посочено по-горе, както и такива относно антидатирането на ревизионния акт, което не се явява доказано и за липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения ревизионен акт, които да доведат до неговата незаконосъобразност. Изложени са подробни аргументи относно наличието на посочените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което правилно ревизията е осъществена по особения ред и най-вече такива, свързани с размера на оспорените задължения за данък върху дохода и за отказаното право на данъчен кредит. За 2007 г. експертът по съдебно-счетоводната експертиза е посочил, че само сумата 15 841.52 лв. е с неустановен произход, понеже липсва първичен счетоводен документ, даващ основание за дебитиране на сметка 501. По отношение на другата сума от 44 003.63 лв. е посочил, че същата има установен произход с оглед проверка и изтегляне на същата от банкова сметка на лицето като търговец, като от банковите извлечения той се проследява. Това обстоятелство се признава и в жалбата на ревизираното лице. Извършвани са текущо плащания, за които е нямало парични средства в касата. Като се позовава на заключението на експерта, съдът изменя размера на данъчната основа за облагане като ЕТ и тя възлиза на 20 967.29 лв. При изготвяне на паричния баланс на ревизирания субект като физическо лице за тази година е посочен размер на разходи от 44 113.05 лв., като елементите при формирането му не се оспорват. При съобразяване с общата данъчна основа от 65 080.34 лв. е определено задължение в размер на 14 347.61 лв. и лихва за забава, при определено такова по чл. 48 от ЗДДФЛ в ревизионното производство от 21 753.37 лв. В тази част на спора за 2007 г. са и двете жалби за сумата над определената от експерта и за цялата такава от ревизираното лице. И двете касационни жалби не съдържат конкретни доводи и имат бланкетно съдържание, което обосновава преценка от настоящия състав по прилагането на материалния закон. В тази част на спора са установени материалноправните предпоставки за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК, което се обуславя от наличието им според съдържанието на ал. 1 и конкретно на т. 4, т. 5 и т. 7 от нея. За 2008 г. е констатирана от експерта аналогична обстановка, като са налице основание за признаване на приход в размер на 68 849.94 лв., получен от физическото лице, който не е отчетен в счетоводството, понеже не е представен първичен счетоводен документ на основание на който да се извърши осчетоводяване за тази сума в счетоводството на едноличния търговец. Формирана е данъчна основа в размер на 74 793.94 лв. като едноличен търговец от стопанска дейност. Изготвен е и баланс на паричните средства като физическо лице, като с оглед на спазване на правилото по чл. 155, ал. 8 от ДОПК относно невлошаване на положението на оспорващия, важим и в съдебното производство, съдът не е изменил същия баланс. Приел е, че актът е законосъобразен, респ. жалбата е неоснователна, като дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер на 10 954.68 лв., както е по ревизионния акт. В тази част има жалба само от ревизираното лице, като конкретни съображения от него не са изложени. За 2009 г. експертът по съдебната експертиза е констатирал, че сумата от 238 426.88 лв., представлява укрит приход от реализирана стока, неотчетена по съответния ред, като към нея следва според съда да се прибавят декларирания от лицето с ГДД декларация приход и сумата 58 383.77 лв., представляващи средства за финансиране на фирмата от собственика, също с неустановен произход и общо тя възлиза на 918 211.65 лв., а разходите са в размер на 617 128.80 лв. Данъчната основа е в размер на 301 082.85 лв. При формиране на паричния баланс като физическо лице е констатирано превишаване на разходите над приходите общо в размер на 3 243.40 лв., като общо дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер на 44 845.34 лв., а по ревизионния акт е в размер на 49 354.21 лв. За тази сума и за сумата над нея са насочени и двете касационни жалби, като и двете както беше посочено по-горе е налице бланкетно обжалване на решението без конкретни аргументи, които по-скоро са насочени към размера на задължението, което е съобразено с установеното от експерта по съдебната експертиза. Както също беше посочено по-горе и в тази част на спора се доказват материалноправните предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от ДОПК, а размерът е определен съгласно експертизата, понеже се изискват специални знания за това. Обжалваното решение е правилно постановено. По отношение на отказаното право на данъчен кредит безспорно е установено, че ревизираното лице е включило в дневника си за покупки фактури, по които то не е получател и неправомерно е ползвало данъчен кредит в посочения размер, с оглед на изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) и на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което му е начислен ДДС по ЗДДС (отм.) и по ЗДДС за ревизиран период 1.01.2006 г. -31.10.2010 г. Обжалваното решение е правилно. При този изход от делото на страните не се дължат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение