Определение № 822 от 03.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 211/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „МА-5“ ЕООД, гр. София, М. П. Д. и А. Г. Д., подадено чрез упълномощен адв. Б. Велев, против определение № 2065 от 28.10.2024 г., постановено от Административен съд – София област по адм. дело № 860/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на „МА-5“ ЕООД, гр. София, М. П. Д. и А. Г. Д. срещу решение № 647 от 20.06.2024 г. по преписка № КЗК/861/2023 г. на Комисия за защита на конкуренцията поради неостраняване на нередовности и производството по делото е прекратено по отношение на „МА-5“ ЕООД, гр. София, М. П. Д. и А. Г. Д.. Частните жалбоподатели твърдят, че не са надлежно уведомени за указанията на първоинстанционния съд за внасяне на държавна такса, поради което изводът на съда за неизпълнени в срок указания е неправилен. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендират разноски. Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията, оспорва частната жалба с писмен отговор, представен по реда на чл. 232 АПК, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на „МА-5“ ЕООД, гр. София, М. П. Д. и А. Г. Д.,, за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в преклузивния седемдневен срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 2065 от 28.10.2024 г. е оставена без разглеждане като нередовна жалбата на „МА-5“ ЕООД, гр. София, М. П. Д. и А. Г. Д., срещу решение № 647 от 20.06.2024 г. по преписка № КЗК/861/2023 г. на Комисия за защита на конкуренцията, в частта за разноските. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд – София област се е позовал на нормата на чл. 158, ал. 3 вр. чл. 151, т. 3 от АПК. Посочено е, че жалбата е оставена без движение в закрито съдебно заседание с разпореждане от 12.08.2024 г., с указание до жалбоподателите в 7-дневен срок от съобщението да платят държавна такса за образуване на съдебното производство. Съобщението за разпореждането с препис от него е изпратено на адв. Велев по електронна поща на 12.08.2024 г., по реда на чл. 137, ал. 3 във вр. с чл. 18а, ал. 4, т. 2 АПК до изрично посочения от пълномощника електронен адрес. С оглед обстоятелството, че съобщението не е било изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то е прието, че срокът е връчено на 21.08.2024 г. Срокът за изпълнение на указанията, считано от този момент е изтекъл на 28.08.2024 г., четвъртък, работен ден. В указания срок констатираните нередовности не са отстранени. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, тъй като по силата на чл. 138, ал. 3 АПК доколкото не е предвидено друго в този кодекс, съдебните актове или книжата по делото се съобщават на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 АПК. Съгласно чл. 137, ал. 1 АПК съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. В изречение второ от същата разпоредба е посочено, че когато в производството пред административния орган гражданинът е предоставил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват по този ред, освен ако не посочи друго по делото. Решението е административен акт, поради което независимо от начина на изпращане за същия са приложими правилата за съобщаване по чл. 61, ал. 1 АПК, препращащи към реда по чл. 18а АПК, а по аргумент от посочената разпоредба когато административният акт е изпратен до неговия адресат по електронен път, приложими са разпоредбите на ЗЕУ. Връчването на електронни изявления изисква спазване на Закона за електронното управление (ЗЕУ) и Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЕУ вр. с чл. 27 от Наредбата, връчването на електронни изявления от доставчиците на електронни административни услуги, може да се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за сигурно връчване или от единния портал по чл. 12, ал. 1. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им. Съгласно чл. 10 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. Доколкото не се установява обстоятелството страните да са уговорили потвърждаване на получаването на електронното изявление, то е приложимо правилото на чл. 8, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, съгласно което потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго. Видно от приложената по делото административна преписка, както и жалбата пред административния съд, пълномощникът на жалбоподателите е представил информация по чл. 18а, ал. 4, т. 2 АПК – електронен адрес за кореспонденция [интернет адрес], съдържащ се на всички изходящи от пълномощника документи. Поради това, следва да се приеме, че първоинстанционният съд е съобрази това обстоятелство и е приложил разпоредбата на чл. 137, ал. 1, изречение второ от АПК, като е изпратил съобщение на електронния адрес на жалбоподателя, посочен както в жалбата пред административния съд, така и в административното производство. Доколкото по делото няма данни документите, изпратени от АССО и получени на електронния адрес на адв. Велев да са и изтеглени, то тогава и на основание чл. 137, ал. 3 АПК се счита, че съобщението от 12.08.2024 г., за което няма данни да е изтеглено в 7-дневен срок от изпращането му, е връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. Или, даденият от АССО 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите изтича в края на 28.08.2024 г., работен ден. Към постановяване на обжалваното разпореждане на срокът е изтекъл и няма данни нередовностите да се отстранени. Налице е наведеното в акта основание за връщане на частната жалба. С оглед на изложеното подадената частна жалба е неоснователна. При този изход по спора искането на ответника за присъждане на разноски за ответника се явява основателно, като има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,