Определение № 1241 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от Р. Д. И. и И. М. И. частна жалба срещу разпореждане № 1326 от 28.03.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 2514 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е върната частна касационна жалба с вх.№ 1152 от 18.01.2023 г., подадена от Р. И. и И. И. срещу определение № 2484 от 06.10.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 2514 от 2022 г. на Софийския апелативен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Твърди се, че на пълномощника на касаторите адв.Я. не е било връчвано съобщение за оставяне на частната касационна жалба без движевие и за дадения от съда срок за внасяне на държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни /ответници по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /ответниците са били уведомени за разпореждането на Софийския апелативен съд на 03.04.2023 г., а частната жалба е подадена на 10.04.2023 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.279 ГПК във връзка с чл.274, ал.2 ГПК, чл.274, ал.1, т.2 ГПК, чл.275, ал.2 ГПК и чл.262, ал.2, т.2 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното: За да върне подаденатна частна касационна жалба, въззивният съд е приел, че жалбоподателите не са внесли държавна такса в размер на 15 лв. в дадения им от съда с разпореждане № 298 от 20.01.2023 г. едноседмичен срок. За това разпореждане, с което частната касационна жалба е била оставена без движение, жалбоподателите са били редовно уведомени на 08.02.2023 г. по предвидения в чл.51 ГПК /редакция, действаща към 08.02.2023 г./ процесуален ред- със съобщение до кантората на процесуалния им представител адвокат В. Г. Я., което е било доведено до знанието на адвокатски сътрудник Ц. Ц., която съгласно чл.51, ал.3 ГПК не е имала право да откаже да получи това съобщение. Безспорно е, че до изтичане на дадения едноседмичен срок на 15.02.2023 г., а и до постановяване на обжалваното разпореждане на 28.03.2023 г., жалбоподателите не са внесли дължимата държавна такса по частната им касационна жалба в размер на 15 лв. Поради това правилно с обжалваното разпореждане съдията от САС е върнал частната касационна жалба вх.№ 1152 от 18.01.2023 г. Недоказано е твърдението на жалбоподателите, че призовкарят не е посещавал адреса на адвоката им и не му е връчвал съобщение. Доколкото отбелязването на длъжностното лице- призовкар в съобщението, връчено на 08.02.2023 г. /находящо се на лист 30 от ч.гр.д.№ 2514 от 2022 г. на САС/, представлява официално удостоверение, съгласно чл.193, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателите е било да опровергаят верността на това удостоверяване. Доказателства в тази насока обаче не само че не са представени, но не са поискани да бъдат събрани от жалбоподателите. По изложените съображение обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба на Р. И. и И. И. е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение