Определение № 3902 от 03.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 487/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. С. И., чрез адв. Т. Х., срещу разпореждане № 76 от 06. 01. 2025 г., допълнено с разпореждане от 07. 01. 2025 г. по в. гр. д. № 1696/2024 г. на Софийския апелативен съд, 8 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на И. С. И. за издаване на изпълнителен лист над сумата 20000 лв. до сумата 40000 лв. Иска се отмяната му в обжалваната част и издаване на изпълнителен лист за още 20000 лв. в полза на И. С. И.. Подадено е становище от М. С. И., с което се поддържа неоснователност на частната жалба. Посочва се, че И. С. И. и М. С. И. са наследници по закон, при равни права, на ищеца С. И. В., починал след предявяване на иска, поради което определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв. от смъртта на сина на първоначалния ищец С. С. И. се дължи и на двамата му наследници, по равно, в какъвто смисъл е и диспозитивът на въззивното решение. Подаден е отговор на частната жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който са развити съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима (подадена е в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт), а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното разпореждане е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на И. С. И., на основание чл. 404, т. 1, пр.2 ГПК - невлязло в сила въззивно решение, за частта от сумата, съответна на наследствения дял на И. С. И. от наследството на починалия ищец С. И. В. – 1/2. С въззивното решение е потвърдено осъдително първоинстанционно решение, с което Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на наследниците на починалия в хода на процеса ищец С. И. В. - И. С. И. (син на починалия ищец) и М. С. И. (внук на починалия ищец, по право на заместване на сина му С. С. И.), сумата 40000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. С. И., син на починалия ищец С. И. В.. В съответствие с постановеното разпореждане, в полза на молителя И. С. В. е издаден изпълнителен лист за сумата 20000 лв., а не за сумата 40000 лв. Разпореждането на съда е правилно - съобразено с разпоредбите на чл. 404, ал. 1, пр. 2 и чл. 406, ал. 1 ГПК, според които изпълнителният лист трябва да възпроизвежда съдържанието на изпълнителното основание (в случая невлязлото в сила въззивно решение, потвърждаващо първоинстанционно решение, с което на наследниците на починалия ищец С. И. В. – И. С. И. и С. С. И. се присъжда сумата 40000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. С. И.), така и с разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от закона на наследството при определяне дяловете от наследството на наследниците по закон на починалия ищец. Искането на И. С. И. в негова полза да бъде издаден изпълнителен лист за цялата присъдена сума от 40000 лв. е неоснователно, тъй като с въззивното решение сумата е присъдена и на двамата законни наследници на починалия в хода на производството ищец. Като законосъобразно, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, съдът