Определение № 6491 от 28.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5114/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. Р. Б. от гр. София против определение № 3313/27.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2557/2024 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно конституирането на надлежните страни в процеса и администрирането на действително подадената жалба. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по жалбата на Т. А.. Ответникът – началник на отдел „ИИБЕ“ при район „Сердика“, Столична общна, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение № 3313/27.03.2024 г. по адм. дело № 2557/2024 г. Административен съд – София град оставя без разглеждане жалбата, наименувана „възражение“, на Н. Б. срещу разрешение за строеж № Б-15/27.10.2023 г. на началника на „ИИБЕ“ при район „Сердика“, Столична община, и прекратява производството по делото. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема, че дадените с разпореждане № 2830 от 15.03.2024 г. указания за отстраняване на нередовности на жалбата, отнасящи се до внасяне на държавна такса, представяне на доказателства за подаване в срок на жалбата и до уточняване в какво се изразява незаконосъобразността на акта, не са изпълнени, поради което е налице процесуална пречка за допустимостта на съдебно-административното производство. В подкрепа на изводите си съдът посочва, че с молба от 22.03.2024 г. оспорващата е посочила, че тя не е действителния жалбоподател и няма правен интерес от оспорване на този административен акт. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от АПК, когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и ал. 3 и чл. 151, съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, ги оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик съответно председателят на отделение във Върховния административен съд – чл. 158, ал. 3 от АПК. В настоящия случай, административният съд правилно приема, че нередовностите на жалбата не са отстранени, въпреки дадените в този смисъл указания. Законосъобразно е преценено също така от първоинстанционния съд, с оглед на изложеното от частната жалбоподателка в молбата й до съда от 22.03.2024 г., че за същата не е налице и правен интерес от оспорване на разрешение за строеж № Б-15/27.10.2023 г. на началника на „ИИБЕ“ при район „Сердика“, Столична община. Видно от съдържанието на цитираното писмо, както и от изложеното в самата частна жалба, процесното разрешение за строеж е акт благоприятен за частната жалбоподателка, като същото е издадено във връзка с подадено от нея искане за одобряване на инвестиционен проект за изграждане на сградно водопроводно отклонение към собствената й сграда с идентификатор 68134.513.336.4, поради и което за нея не е налице и правен интерес от оспорване на този акт. Действително, както и правилно се посочва в частната жалба, по адм. дело № 2557/2024 г. е било приложено и заявление вх. № РСР23-АП00-391/9/08.02.2024 г., подадено от Т. В. А., с което последната е възразила срещу разрешение за строеж № Б-15/27.10.2023 г. на началника на „ИИБЕ“ при район „Сердика“, Столична община, и по което съдът не се е произнасял. Това обстоятелство обаче не обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваното прекратително определение по отношение на частната жалбоподателка, доколкото в съответствие с чл. 26, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, освен в предвидените от закон случаи – какъвто процесният не е, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. С оглед изложеното обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,