Определение № 586 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2621/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвани са: разпореждане № 37/ 16.04.2021 г. по гр.д. № 350/2020 г., с което Софийски апелативен съд е върнал като просрочена касационната жалба от М. Л. Ж. срещу въззивното решение и разпореждане № 135/ 25.05.2021 г. по същото дело (неточно именувано „определение“), с което Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК от М. Л. Ж. за възстановяване на пропуснат срок по чл. 283 ГПК. Двете разпореждания се обжалват от М. Л. Ж.. Тяхната незаконосъобразност се обосновава с доводи, че в резултат на предоставена правна помощ за процесуален представител на жалбоподателя по делото е назначен адв. И. М., който обаче не е упражнявал съвестно професионалните си задължения и не се е ръководил от интересите на жалбоподателя. Особеният представител не се е свързал с жалбоподателя за изясняване на защитата, не го е уведомявал за развитието на процеса, включително за връчения препис от неблагоприятното въззивно решение. Това е провокирало жалбоподателят сам да изготви и подаде касационната жалба и молбата за възстановяване на пропуснатия срок по чл. 283 ГПК, а въззивният съд неправилно ги е третирал като просрочени. Касационният състав приема частните жалби с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), при надлежна процесуална легитимация (разпорежданията отричат своевременното упражняване съответно на правото на касационно обжалване и на правото на възстановяване на пропуснатия срок по чл. 283 ГПК, все за жалбоподателя), при спазен срок по чл. 275 ГПК и компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК. Те са неоснователни по следните съображения: Жалбоподателят е допуснат до системата за правна помощ чрез процесуално представителство, като за негов особен представител по делото е назначен адв. И. М.. Представителната власт е породена от съдебен охранителен акт – определение № 2098/ 12.07.2019 г. по гр.д. № 628/2019 г. на Софийски окръжен съд. По делото не се е осъществило основание, което да я прекратява. Такова основание не представляват доводите в частната жалба за недобросъвестно упражняване на професионалните задължения и за участие на особения представител в процеса в противоречие с интересите на жалбоподателя. Следователно за законосъобразността на обжалваните актове е без значение верността на твърденията, с които те са обосновани. Те биха имали значение в производство за освобождаване на адв. М. като особен представител на жалбоподателя, каквото по делото не е иницирано - по молба на страната, допусната до правна помощ, или служебно от съда, респ. не е проведено. Поради това и касационният състав приема, че на 11.11.2020 г. на адв. М., процесуален представител на жалбоподателя, надлежно е връчен препис от въззивното решение, а на 11.12.2020 г. е изтекъл 1-месечният срок за обжалване пред Върховния касационен съд. В правилното приложение на чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК касационната жалба, подадена от М. Ж. на 15.04.2021 г., е върната с обжалваното разпореждане № 37/ 16.04.2021 г. по гр.д. № 350/ 2020 г. на Софийски апелативен съд. Препис от това разпореждане е връчен на М. Ж. на 19.04.2021 г., доколкото законът предвижда възможността да се обжалва (арг. чл. 7, ал. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). Поради това и касационният състав приема, че 19.04.2021 г. е и датата, на която жалбоподателят е получил съобщението за пропуснатия срок по чл. 283 ГПК (по смисъла на чл. 64, ал. 3 ГПК). В правилното приложение на цитираната разпоредба въззивният съд е приел, че е просрочена молбата за възстановяването на срока по чл. 283 ГПК, подадена от М. Ж. на 17.05.2021 г., а не следва да я разглежда по същество, доколкото искането за възстановяването на пропуснатия срок е следвало да се направи до 26.04.2021 г. Касационният състав е длъжен да потвърди и обжалваното разпореждане № 135/ 25.05.2021 г. по гр.д. № 350/ 2020 г. на Софийския апелативен съд. При тези мотиви, съдът