Определение № 9327 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9840/2025 г.

Производството е образувано по жалба на Национално гражданско сдружение „Природата за хората" представлявано от председателя на управителния съвет Ф. Н. Ц. със седалище в гр. София против Заповед № РД-544 от 30.07.2025 год. на Министъра на околната среда и водите, с която е обявена защитена местност "Голяма Сютка" в землището на гр.Ракитово. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта с искане за отмяната му. Претендират се разноски. След преценка на доказателствата по административната преписка Върховният административен съд, Шесто отделение намира, че делото не е родово подсъдно на настоящия съд. В тази връзка следва да се посочи, че още с Решение № 8 от 23.04.2018 год. по к. д. № 13/2017 г. КС на РБ даде задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като посочи, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление". В мотивите на решението си КС съд не е дал тълкуване на понятието "функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление", но е използвал пример, чрез който илюстрира разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, което правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл. 125, ал. 2 от Конституцията. Правомощието на Министъра на околната среда и водите в казуса касае издадена от него Заповед № РД-544 от 30.07.2025 год., с която е обявена защитена местност "Голяма Сютка" в землището на гр.Ракитово съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). В случая централният едноличен орган със специална компетентност (Министърът на околната среда и водите) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а от друга страна е налице случай предвиден в закон (ЗЗТ), поради което и по арг. от чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. второ от АПК издадените от него административни актове се оспорват пред съответния административен съд. С оглед на това спорът за допустимостта и за основателността на оспорването касаещо проверка на обжалвания акт е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд. За да определи местно компетентния съд настоящият състав съобрази разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от АПК, тъй като се оспорва общ административен акт. С оглед на това спорът е местно подсъден на Административен съд София град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 132, ал. 2 във вр. с чл. 133, ал. 3 от АПК Върховният административен съд