Определение № 591 от 07.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4523/2017 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 2535/01.08.2017 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 6140/2016, с което е отхвърлена молба за изменяване на решение № 1010/02.05.2017 по същото дело в частта за разноските. Недоволен от определението е жалбоподателят Н. В. К., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че неправилно в разноските направени от насрещната страна е включено изплатеното адвокатско възнаграждение за двама адвокати и не е посочено каква част от разноските пред първата и втората инстанция се признават и как се разпределят те. Ответникът по жалбата К. Н. Д. не взема сатновище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е по разноските, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че след като първоинстанционното решение е отменено частично, това се отразява и на дължимите разноски за първоинстанционното производство, които следва да бъдат намалени с 299,28 лева; в разноските за ответника във въззивното производство следва да бъде включена сумата 2.000 лева, до който размер е редуцирано адвокатското възнаграждение, поради което по компенсация са присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 2.945,02 лева. Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна. Правилно въззивният съд е приел, че след като първоинстанционното решение е отменено частично, това се отразява и на дължимите разноски за първоинстанционното производство, но неправилно е приел, че разноските следва да бъдат определени по отделно за двете инстанции – това се налага само когато предметът на делото пред двете инстанции е различен. В случая първоинстанционното решение е обжалвано изцяло: от ответника – в уважителната част и от ищеца, с насрещна въззивна жалба – в отхвърлителната част. В производството пред първата инстанция ищецът е направил разноски за 1.500 лева, а ответникът – за половината от 2.700 = 1.350 лева, тъй като изплатеното възнаграждение е за двама адвокати. Във въззивното производство ищецът е направил разноски за 1.502 лева, а ответникът – за 1.200 лева. Искът е предявен за сумата 25.100 лева, а е уважен за 2.000 лева. При този изход на делото размерът на разноските по компенсация за двете инстанции е 2.762,80 – 22,71 = 2.740,09 лева. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, като на ответника по делото – К. Н. Д. бъдат присъдени разноски по компенсация за двете инстанции в размер на 2.740,09 лева. Разноски в производството за определяне на разноски не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение