Решение № 14779 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11630/2016 г.

Решение № 14779 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11630/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. против Решение № 1648/31.08.2016 г., постановено по адм. д. № 415/2015 г. по описа на Административен съд-П., с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-26-1401518-091-01/22.10.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-П., потвърден с решение № 35/16.01.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- П., в частта, с която са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 49,69 лв., ведно със законните лихви в размер на 35,67 лв., както и задължения за здравни вноски за 2007 г. в размер на 82,96 лв., ведно със законните лихви от 60,03 лв., за 2008 г. в размер на 198,87 лв., ведно със законните лихви от 113,91 лв. и за 2010 г. в размер на 256,94 лв., ведно със законните лихви от 91,59 лв. и изменен РА, в частта в която е начислен ДДС в размер на 34042,71 лв., ведно със законните лихви, както и в частта, с която са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 393,42 лв., ведно със законните лихви в размер на 225,34 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 98,24 лв., ведно със законните лихви в размер на 45,16 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1052,89 лв., ведно със законните лихви в размер на 375,34 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 231,64 лв., ведно със законните лихви в размер на 58,58 лв. като е намален допълнително начисления ДДС от 34042,71 лв. на 6372,75 лв., ведно със законните лихви; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. от 393,42 лв. на 13,75 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. от 98,24 лв. на 9,18 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. от 1052,89 лв. на 25,07 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. от 231,64 лв. на 11,69 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят разноските по делото за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, потвърден с решение на директора на Д "ОДОП"- П., в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 34 042, 72 лв. ведно с прилежащите лихви и изменен, в частта, относно допълнително установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и допълнително установени задължения за здравни осигуровки, чрез тяхното намаляване, както следва: ДДФЛ за 2007 г. от 91,36 лв. на 49,69 лв. и лихви от 65,58 лв. на 35,67 лв.; ДДФЛ за 2008 г. от 454,49 лв. на 393,42 лв. и лихви от 260,32 лв. на 225,34 лв.; ДДФЛ за 2009 г. от 229,85 лв. на 98,24 лв. и лихви от 105,66 лв. на 45,16 лв.; ДДФЛ за 2010 г. от 1175,36 лв. на 1052,89 лв. и лихви от 419,00 лв. на 375,34 лв.; ДДФЛ за 2011 г. от 257,63 лв. на 231,64 лв. и лихви от 65,15 лв. на 58,58 лв.; ЗО за 2007 г. от 94,41 лв. на 82,96 лв. и лихви от 68,32 лв. на 60,03 лв.; ЗО за 2008 г. от 224,85 лв. на 198,87 лв. и лихви от 128,79 лв. на 113,91 лв.; ЗО за 2010 г. от 327,93 лв. на 256,94 лв. и лихви от 116,90 лв. на 91,59 лв. Съдът е приел, че нито един от доставчиците не е представил надлежни доказателства за извършване на доставките на стоки. При насрещните проверки от страна на "Т." ООД, "Б." ООД и "ДНК М." ООД са представени дубликати на касови бонове с надпис "СЛУЖЕБЕН БОН", а не "ФИСКАЛЕН". "Д. Х." АД и "Т. Т. П." ООД са представили "фактури копие" също с надпис "СЛУЖЕБЕН БОН", а не с "ФИСКАЛЕН". От "А." ООД са представени единствено приходни касови ордери /без надлежно издадени фискални бонове/. От "Х. Т." ЕООД и ЕТ "С.-Г. А." са представени дневни фискални отчети - нечетливи, от "Б. Т." ООД - копие от ЕКЛ от касов апарат за фактурата от 2010 г., а за 2011 г. е уточнено, че няма ЕКЛ, тъй като касовият апарат е свързан с НАП. От "К. " ЕООД, "Е." ООД, "Д и Г 09" ЕООД, ЕТ "Б. О.", "Б. И." ООД, "Б. 93" ООД и ЕТ "К. - К. Д." не са представени никакви доказателства за плащане по фактурите. Относно транспортирането на стоките са представени пътни листове, в които е посочен единствено маршрут между две населени места или конкретното населено място, в което е осъществяван транспортът, без конкретизация на отделните адреси и търговски обекти, които са посетени от шофьорите. Такова посочване е констатирано единствено в пътните листове издадени от "ДНК М." ООД. Но трите фактури, издадени от този доставчик, не са подписани от РЛ или друго МОЛ. Представени са и свидетелства за регистрация на МПС, но без наличието на други транспортни документи не може да се направи извод, че с тези МПС е транспортирана стока на РЛ. От "Б.-Т." ООД са представени 2 бр. експедиционни бележки, които никакъв начин не могат да се обвържат нито количествено, нито стойностно с процесните две фактури, издадени от този доставчик. Експедиционните бележки, представени от "А." ООД представляват компютърни разпечатки и не съдържат подпис нито за приел, нито за предал стоката. По делото е приета без оспорване графологична експертиза, според която от всички фактури, съдържащи подпис за получател от името на РЛ, 9 фактури са издадени от "К." ЕООД, 12 фактури са издадени от "Е." ООД и 151 фактури, от общо 597 фактури, издадени от "Д. Х." АД и "Т. Т. П." ООД, са подписани от А. Б. или неин работник. Останалите фактури не съдържат подпис за "получател", или подписът е положен от неизвестно лице. Съдът е приел, че по спорните фактури, подробно описани в РД, издадени на жалбоподателя през 2007 г. - 2011 г. не са налице извършени доставки. Приел е, че по процесните фактури не е установен по безспорен и категоричен начин факта на получаването на стоките, както и извършването на последващи продажби. Според съда обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, включени в справките декларации по ЗДДС и дневниците за продажби, не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени доставки по които получател е ревизираното лице, т. е не е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Административния съд е разгледал подробно направените оплаквания за процесуалната незаконосъобразност на РА. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, поради което не намира за нужно да пресъздава отново същите. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на доставчиците на РЛ. При тях е установено, че са издали фактури за извършени покупки на хранителни стоки, нехранителни стоки и цигари, които са включени в дневниците за продажби, справките-декларации за съответните периоди и счетоводните им регистри. Установено е че РЛ не е отразило в счетоводството си част от тези фактури. Органът по приходите е констатирал, че закупените стоки са реализирани чрез търговския обект на ревизирания търговец, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи от същата не са отчетени като такива, а са укрити. Прието е, че са налице данни за укрити приходи от страна на РЛ, представляващо предпоставка по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за определяне данъчната основа и съответния вид данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2010 -2012 г. На РЛ е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Ревизиращият орган е определил размера на приходите от реализацията на тези неотчетени стоки, като е приложил установените при ревизията проценти на надценка при продажбата на различни стоки за всички години. Така постановеното решение е правилно. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение правилно и законосъобразно е отменен и изменен РА, в обжалваната му част. Фактурите, издадени от доставчиците, за които е установено, че не са осчетоводени при РЛ, съответно не са заприходени като получени фактурираните стоки, се установява следното: Фактурите са представени на приходните органи от трети лица по делото - доставчици на РЛ. Видно е от приетия по делото доказателствен материал е, че част от фактурите, имат подпис само на съставител, но не и за получател. Друга част са подписани за получател от РЛ и лица, работили при РЛ. Тези фактури са годни като документи, тъй като съгласно ЗСч не се изисква като задължителен реквизит наличието на подпис. Т. фактури обаче не могат да служат като доказателства, че стоката е получена, предадена на получателя в търговския му обект. В РА и РД приходните органи застъпват тезата, че с издаване на фактурите стоките по тях следва да се считат получени при получателя и реализирани. В тази връзка обаче от една страна следва да се налице годни писмени доказателства за реалност на доставката. Следва да са налице доказателства за наличие на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В тази връзка релевантни доказателства са двустранно подписани приемо-предавателни протоколи във връзка с прехвърляне на правото на собственост върху родовоопределените стоки, плащане от страна получателя, доказано изходящо от него /например по банков път/, изписване на стоките от склад на доставчиците и др. първични счетоводни документи. Освен липсата на данни за реално извършени доставки липсват доказателства и за последваща реализация на стоките. Предвид установената редовност на воденото счетоводство и съобразно липсата на разминаване при наличностите съобразно извършените инвентаризации, липсата на данни за получени приходи от други доставки, извън заприходените при търговеца, навежда на извода, че такива приходи не са реализирани. Предвид изложеното дотук настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства делото е било изяснено от фактическа страна като е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА досежно приетото от приходните органи наличие на реализиран оборот, върху който не е начислен ДДС, в резултата на продажби на стоки, получени по фактури, които не съдържат подпис на РЛ, издадени от посочените по-горе доставчици и неосчетоводени при РЛ. Не се установява наличие на доставка и данъчно събитие по всяка от тези фактури, както и впоследствие наличието на реализиран оборот за описаните в тях стоки. Недоказаният факт е неосъществен факт, т. е. при липса на данни за реалност на доставките, се приема, че те не са такива. В този смисъл спорен е бил въпросът налице ли е реалност на доставките по процесните фактури. Въз основа на всички тези релевантни обстоятелства, са направени правилни фактически и правни изводи. Приетата нереалност на доставките е обоснована, поради което РА в обжалваната му част се явява незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е дал правилно тълкуване на приложимите разпоредби от чл. 122 и сл. ДОПК. При правилно тълкуване на закона обосновано е направен извод, че за да се установи наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, следва да се докаже, и то от приходната администрация, че РЛ в действителност е получила процесните фактури и стоките по тях и второ, че е реализирала оборот от тези стоки, който оборот не е осчетоводила и декларирала, като извън хипотезите на чл. 122, ал. 1 ДОПК неотчетеният приход не може да се предполага. Правилно е и прието също, че само при наличие на доказателства в посочените насоки РА ще се ползва с обвързващата доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 ДОПК. След като по делото не са събрани доказателства за наличие на извършени доставки, то правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е доказан факта на настъпване на данъчно събитие по всяка една фактурите, което да послужи като основание за определяне на задължения по ЗДДС. Относно установените с РА задължения за здравни вноски по реда на чл. 124а за 2007 г., 2008 г. и 2010 г. съдът правилно е съобразил ТР № 1 от 18.05.2016 г. на ВАС на РБ - ОСК, по т. д. № 3/2015 г., с което е постановено, че разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г., като е отменил РА, в тази му обжалвана част. С оглед на изложеното, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" П. се явява неоснователна. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Разноски: При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора следва да се присъдят направените разноски от ответника по касация в претендирания размер от 2500 лв. съобразно представени доказателства за направени разноски - договор за правна защита и съдействие и списък. Възражението на касатора за евентуална прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на спора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение