Определение № 60235 от 26.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3857/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. С., подадена чрез процесуален представител адв.К., срещу въззивно решение от 08.07.2020г., постановено по в.гр.д.№154/2020г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 10.10.2019г. по гр.д.№ 4462/2018г. на Добрички районен съд в частта за уважаване на предявения от „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу Р. И. С. иск с правно основание чл.79. ал.1 ЗЗД. В изложението към жалбата се сочи, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт Х.-Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Третото лице-помагач „Банка ДСК“АД, чрез процесуален представител юрисконсулт Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Постъпила е касационна жалба от Л. Р. М., подадена чрез процесуален представител адв.К., срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения от „ОТП Факторинг България“ ЕАД иск солидарно с И. С. М. да заплатят на „ОТП Факторинг България“ ЕАД-цесионер по договор за цесия от 13.02.2013г.,сключен с „Банка ДСК“ ЕАД ,в качеството им на поръчители по Договор за кредит за текущо потребление от 28.07.2005г. и Анекси към него от 25.11.2009г. и 28.02.2011г.,сключен с Б.Д.С.К. ЕАД,сумите от 3 342,23 лв., представляващи сбор от вноски по главница с настъпил падеж №83-88 по погасителния план и предсрочно изискуеми вноски под№89-120,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от 02.07.2018г.до окончателното й изплащане и 831,39 лв.-договорна лихва с настъпил падеж №83-88 по погасителен план и предсрочно изискуеми вноски №№89-120. В изложението към жалбата се сочи, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт Х.-Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Третото лице-помагач „Банка ДСК“АД, чрез процесуален представител юрисконсулт Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. С разпореждане от 24.09.2020г. е върната поради неотстраняване на констатирани недостатъци касационната жалба на И. С. М., подадена чрез процесуален представител адв.К., срещу въззивното решение. Разпореждането е редовно връчено на 02.10.2020г., на адв.К. и е обжалвано с частна жалба, подадена на 09.10.2020г., върната поради неотстраняване на констатирани нередовности с разпореждане от 09.11.2020г. администриращия Добрички окръжен съд, което е съобщено на 11.11.2020г. чрез адв.К.. От извършената служебна справка се установява, че И. С. М. е починал на 02.11.2020г., т.е. връчването на разпореждането за връчване е нередовно поради прекратените пълномощия на адв.К. със смъртта на упълномощилия го И. М.. Настоящият касационен състав намира, че следва делото да бъде върнато на администриращия Добрички окръжен съд за конституиране и съобщаване на наследниците на починалия жалбоподател И. С. М., разпореждането от 09.11.2020г. за връщане на частната жалба. След влизане в сила на разпореждането на връщане на касационната му жалба, респ. след отстраняване на констатираните нередовности на касационната жалба, делото да се върне във ВКС за провеждане на производството по допускане на касационно обжалване на подадените касационни жалби. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.