Определение № 1366 от 31.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2023 г.

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на С. П. К. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, на решение № 143/15.07.2021 г. по гр.д. № 823/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., допълнено в частта за разноските с определение № 60176/11.11.2021 г., съобразно което решение на ВКС е влязло в сила решение № 147/02.05.2019 г. по гр.д. № 75/2018 г. на РС-Троян. С определение по делото № 773/19.04.2023 г. молбата е допусната до разглеждане, насрочено е открито съдебно заседание по нея пред ВКС за 25.09.2023 г. С молба вх.№ 5846/25.05.2023 г. по делото, молителката С. П. К. е поискано ВКС, на основание чл.389, ал.1 ГПК, да спре изпълнителните действия по изп.д.№ 247/2000 г. на ДСИ гр.Троян, до произнасяне с решение по настоящето дело. Искането се обосновава с довод, че спиране на посоченото изп. дело е било постановено по настоящето дело при разглеждането му в първата инстанция- от РС-Троян като обезпечителна мярка, но след приключването му с решението на ВКС, което е предмет на молбата й за отмяна, по която е образувано настоящето дело по чл.303 ГПК, изпълнителното дело е било възобновено и е насрочен въвод в имота (за който имот е бил и спора по делото, влязлото в сила решение по което се иска да се отмени) за 08.06.2023 г. съгласно получено от молителката съобщение. Счита, че има интерес от исканото обезпечение, защото ако ВКС в настоящето производство отмени влязлото в сила решение, ще й бъде трудно да защити собственическите си права. Настоящето произнасяне е само по искането за спиране изпълнението по изп.№ 247/2000 г. на ДСИ гр.Троян. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо г.о., предвид данните по делото, намира: С молбата на С. К. искането за спиране изпълнението на посоченото изпълнително дело, е посочено като такова по чл.389, ал.1 ГПК- озаглавена нормата „Обезпечение на предявен иск" в гл.34 на ГПК. Една от възможните обезпечителни мерки по чл.34 на ГПК е и спиране на изпълнението-чл.397, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно чл.389, ал.1 от ГПК обаче, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Следователно възможността за допускане на обезпечение по този ред е ограничена до приключването на съдебното дирене във въззивната инстанция. Производството по отмяна на влезли в сила решения е извънредно и извънинстанционно такова, поради което в него нито може да бъде искано, нито може да бъде допускано обезпечение на предявения иск. Поради това молбата на К. за спиране на посоченото изп.д.№ 247/2004 г. на ДСИ гр.Троян по реда на чл.389, ал.1 ГПК, не подлежи на разглеждане в настоящето производство пред ВКС по чл.303 ГПК, и следва да се остави без разглеждане като недопустима. Молбата не може да се квалифицира евентуално и като такава по чл.309 ГПК. Молителката С. К. не иска спиране изпълнение на влязлото в сила решение, което е предмет на молбата й за отмяна и което решение е постановено по иска й по чл.440 ГПК срещу длъжника и кредиторите по изп.д.№ 247/2000 г., а иска спиране изпълнението по изп.дело. № 247/2000 г. на ДСИ при РС-гр.Троян, което изпълнително дело не е образувано за изпълнение на съдебното решение, чиято отмяна се иска в настоящето производство пред ВКС. Посоченото изп. дело е образувано през 2000 г. и именно изпълнението по него е породило предявяване на иска по чл.440 ГПК от К., който иск по чл.440 ГПК е бил предмет на разглеждане по гр.д.№ 75/2018 г. на РС-Троян и влязлото в сила решение по което дело е предмет на настоящето производство по отмяна по чл.303 ГПК пред ВКС. Върховният касационен съд може да спре изпълнението в следните хипотези: 1. по чл.282, ал.2 ГПК - когато е подадена касационна жалба срещу невлязло в сила осъдително въззивно решение, което подлежи на принудително изпълнение съгласно чл.404, т.1 ГПК; 2. по чл.309 ГПК - когато е подадена молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение и 3. - по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК - когато намери за основателна частна жалба срещу отказ на въззивния съд да допусне обезпечение чрез налагане на мярка спиране на изпълнението. Извън тези хипотези ВКС не може да допуска спиране на изпълнението. Настоящето производство е такова по реда на чл.303-309 ГПК по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, при което спиране на изпълнение може да се постанови само при хипотезата на чл.309 ГПК. На основание чл.309 вр. с чл.282 ГПК, молителят може да поиска спиране изпълнението само на решението, чиято отмяна иска по чл.303 ГПК, и то ако това решение е осъдително, защото само осъдителните въззивни решения подлежат на принудително изпълнение, но не може да иска по този ред спиране на изпълнението на друго решение или производство. Аргумент за това е и нормата на чл.309, ал.2 от ГПК разглеждаща последиците от отмяната на решението. Разпоредбата на чл.309, ал.1 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Поради това по реда на чл.309, ал. 1 във връзка с чл.282, ал.2-6 от ГПК не могат да се допускат други обезпечителни мерки за защита на интереса на молителя Молбата за обезпечение в производството по чл.303 ГПК, която не е за спиране изпълнението на съдебно решение, чиято отмяна се иска, е недопустима и не подлежи на разглеждане ( така напр. определение № 287 от 29.07.2015 г. по гр. д. № 3320/2015 г., ГК, III г. о. на ВКС). Ето защо молбата на К. не може да бъде квалифицирана и като молба за спиране по чл.309, ал.1 ГПК, поради което също се явява недопустима и не подлежи на разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: