Определение № 7002 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/. Образувано е по частна жалба на "Милки груп био" ЕАД със седалище гр. София, приподписана от адв. Тодоров, срещу определение № 15777 от 24.04.2026г., постановено по адм.д. № 4741/2026г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждане за забрана № 9 от 24.03.2026г., издадено от главен инспектор към Областна дирекция за безопасност на храните /ОДБХ/ - Благоевград, с което на основание чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ и чл. 138, § 2, б. "г" от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година е забранена търговията/пускането на пазара на пилешко филе от гърди без кожа в опаковки около 2,5 кг без партиден номер и без маркиран срок на годност. намиращи се в склад за съхранение и търговия на едро, находящ се в гр. Гоце Делчев, ул. „Дунав“ № 62, с одобрен ветеринарен номер BG 0103064, стопанисван от дружество. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че е доказал настъпването на значителна или труднопоправима вреда, тъй като стоките, предмет на разпореждането са със срок на годност до м. 08.2027г., а колкото повече време минава без реализирането им, толкова повече спада цената им. Навежда и съображения за необоснованост на извода на съда, че е налице защитим обществен интерес, а именно предотвратяването на риска за здравето и живота на гражданите, тъй като посочва, че административният орган не е взел проби и не е направил изследвания, от които да се установи такава заплаха. Твърди и че в случая е нарушен балансът между защитения обществен интерес и вредите, които биха настъпили за него, които дефинира като значителни и труднопоправими. Иска от съда да бъде допуснато вземането на проби от процесните продукти и извършването на анализ в лицензирани лаборатории, с които да се установи съответствието им с изискванията за безопасност на храните. Иска оспореното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се спира допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждането. Ответникът Главен инспектор към ОДБХ – Благоевград не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на АССГ е приел, че при допуснато по силата на закона предварително изпълнение, както е в настоящия случай, се презюмира възможността от закъснялото изпълнение да настъпи значителна или труднопоправима вреда. Поради това е обосновал, че спиране може да бъде допуснато от съда, ако съществува вероятност самото изпълнение да причини такава по аргумент от чл. 166, ал. 2 АПК. Приел е, че доказателствената тежест е за оспорващия, който следва да установи, че от предварителното изпълнение за него ще настъпи значителна и труднопоправима вреда и то въз основа на нови обстоятелства, възникнали след издаването на административния акт, съгласно чл. 166, ал. 4 препращаща към ал. 2 АПК. Посочил е и че доказаните вреди следва да са резултат от самото предварително изпълнение, а не от издадения индивидуален административен акт. В тази връзка е приел, че твърдените от жалбоподателя вреди – финансови загуби – биха били породени от изпълнение на акта, като обаче настъпването им не е в резултата на нови обстоятелства, настъпили след издаването му. Освен това е приел, че вредите са обичайна последица от изпълнението на акта, за забрана на търгуване/пускане на пазара на стоки, като съответно не са изключителни или значителни по смисъла на закона. Изложил е и съображения, че твърдените вреди не се от естество да преодолеят защитения обществени интерес, а именно живота и здравето на гражданите, като не може да бъде противопоставено на риска за общественото здраве от разпространението в търговската мрежа на местни продукти, съхранявани при допуснати нарушение на изискванията за хигиена. Посочил е и че вредите не са труднопоправими, тъй като при евентуално приключване на съдебния спор в полза на жалбоподателя и при установени вреди за него от предварителното изпълнение на акта, то същите могат да бъдат овъзмездени и по общия съдебен ред. По изложените съображения съдът е отхвърлил искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Определението е правилно по следните съображения. Съгласно чл. 25, ал. 3 ЗУАВ обжалването на актове от категорията на оспорения не спира изпълнението им, като предвид липсата на изрична норма в специалния закон в случая е приложим общият ред по чл. 166, ал. 4 АПК, съгласно който „Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“. В случая не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, ерго правилно при разглеждане на искането първоинстанционния съд се е позовал на изискванията на чл. 166, ал. 2 АПК. Посочената разпоредба допуска спиране на предварителното изпълнение само въз основа на нови обстоятелства и ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима. Т.е. защитата по чл. 166, ал. 2 АПК изисква наличието на две кумулативни предпоставки: 1. друг противопоставим на защитения обществен интерес – "значителна или трудно поправима вреда", която ще настъпи за лицето и 2. настъпването на нови обстоятелства. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, защото предвиждайки предварителното изпълнение на административен акт, законодателят е презюмирал наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия. Поради това е неоснователно възражението в частната жалба, че наведените от съда доводи, за да откаже спирането, са хипотетични и неподкрепени с доказателства. Съдът е изхождал от презюмирания от законодателя интерес от допускане по силата на закона на предварително изпълнение на акт като процесния и липсата на представени от дружеството доказателства, с които да се обоснове исканото спиране на предварителното изпълнение. В тази връзка е правилен извода на съда, че в случая презюмирания обществен интерес е от най – висша степен, а именно риска за общественото здраве, както и живота и здравето на гражданите. Правилен е извода на съда, че в случая жалбоподателят не е доказал наличието на друг противопоставим частен интерес с интензитет, който да обори законовата презумция за наличието на надделяващ обществен интерес, както не е доказал и наличието на нови обстоятелства, които да обосновават спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорваното разпореждане. Във връзка с твърдените в частната жалба евентуални вреди, а именно от спадащата цена на пилешкото месо във връзка с наближаването на изтичането на срока му на годност, настоящият състав намира, че също не са представени доказателства, които да обосноват вероятното настъпване на такава вреда, съответно нейната стойност, за да бъде установено дали се касае за значителна такава или не. Най – накрая дори да се приеме, че има вероятност от настъпването на вреда, то не е обосновано тя да е труднопоправима, тъй като би се касаело за евентуална имуществена врека. В този случай за жалбоподателя би била налице възможност да я търси по съответния съдебен ред /общия исков или ЗОДОВ/, при евентуална отмяна на административния акт, както правилно е отбелязъл и първоинстанционният съд /В този смисъл е и определение № 5803 от 28.05.2026г. по адм.д. № 5248/2026г. по описа на ВАС/. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, дежурен състав