Определение № 184 от 28.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 692/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2283 от 14.03.2021 г. на Д. С. Д., срещу разпореждане № 81 от 25.02.2022 г. по ч.т.д. № 252/2022 г. на Върховния касационен съд, с което е върната подадената от него частна жалба вх. № 1713 от 22.02.2022 г., /изпратена по ел.поща и входирана с № 1634 от 21.02.2022 г./ срещу определение № 74 от 18.02.2022 г. по ч.т.д. № 252/2022 г. на ВКС. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок. За да постанови обжалваното в настоящото производство разпореждане № 81 от 25.02.2022 г., съдията докладчик по ч.т.д. № 252/2022 г. на ВКС, Второ отделение, приема, че частна жалба вх. № 1713 от 22.02.2022 г. /изпратена по ел.поща и входирана с № 1634 от 21.02.2022 г./, следва да се върне, тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Видно от данните по делото, ч.т.д. 252/22 г. по описа на Второ търговско отделение на ВКС, е образувано по частна жалба на Д. С. Д. срещу разпореждане № 574 от 03.11.2021 г. по ч.в.т.д. 468/21 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С това разпореждане Апелативен съд – Варна е върнал частна касационна жалба на Д. С. Д. срещу определение № 340 от 29.09.2021 г. по същото дело, с което е Апелативен съд – Варна е потвърдил разпореждането на Окръжен съд – Варна за връщане на въззивната жалба. След като Върховният касационен съд се е произнесъл срещу акта за връщане на частна касационна жалба, по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК и е потвърдил същия, то неговият акт не подлежи на следващо обжалване. Изцяло в съответствие с чл. 274, ал. 2, изр. първо, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, съставът на ВКС е взел предвид, че преграждащите определения, когато са постановени от състав на апелативен съд, подлежат на еднократен контрол за законосъобразност пред Върховния касационен съд. С произнасянето на последния, инстанционният контрол за законосъобразност върху постановения акт се изчерпва. Законът не предвижда последващ контрол по реда на обжалването му, поради което подадена против такъв акт частна жалба е процесуално недопустима. Предвид изложеното, подадената от Д. Д., частна жалба, срещу окончателното определение на Върховния касационен съд, е недопустима. Това налага извод, че обжалваното в настоящето производство разпореждане за връщане на частна жалба на състав на ВКС, следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на Република България, състав на второ търговско отделение