Определение № 136 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба (озаглавена „жалба протес“) с вх. № 2500/18.03.2022 г., подадена от Х. М. Д. срещу определение № 87/07.03.2022 г., постановено по частно гр. дело № 356/2022 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 69088/25.11.2021 г., подадена от жалбоподателя срещу разпореждане № 203/16.11.2021 г. по частно възз. гр. дело № 327/2021 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС). Частната жалба с вх. № 2500/18.03.2022 г., по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се поддържа бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното определение, като жалбоподателят счита, че бил ощетен с него. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С постановеното от ВтАС разпореждане № 203/16.11.2021 г. е оставена без движение частната касационна жалба с вх. № 66628/02.09.2021 г., подадена от жалбоподателя срещу въззивното определение № 402/19.08.2021 г. по същото дело на ВтАС, като на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на тази частна касационна жалба. Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1 и чл. 279 от ГПК, на обжалване пред по-горната съдебна инстанция подлежат разпорежданията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1), както и изрично посочените в закона разпореждания (чл. 274, ал. 1, т. 2). Обжалваното в случая пред състава на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, разпореждане № 203/16.11.2021 г. на ВтАС не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Съгласно разясненията, дадени с мотивите към т. 5 от тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, актовете на съда, с които производството по делото се оставя без движение и на страната се дават указания за отстраняване на нередовности, не са преграждащи развитието на делото и не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол; срещу тях страната може да се защити чрез обжалване на евентуално постановения последващ акт на съда за прекратяване на съответното производство, респ. – за връщане на исковата молба или на жалбата, който би преградил развитието на производството. В случая, видно от данните по делото, жалбоподателят се е и възползвал от тази процесуална възможност. Поради това, разпореждане № 203/16.11.2021 г. на ВтАС не подлежи на самостоятелно обжалване, а подадената от жалбоподателя срещу него частна жалба с вх. № 69088/25.11.2021 г. е процесуално недопустима, и като такава правилно е оставена без разглеждане от състава на ІІІ-то гр. отд. на ВКС с обжалваното пред настоящия съдебен състав, определение № 87/07.03.2022 г. Бланкетното оплакване на жалбоподателя за неправилност на същото е неоснователно. При извършената служебна проверка се установи и че обжалваното определение № 87/07.03.2022 г. е и валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение