Определение № 464 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2618/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр.2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. В. П. чрез пълномощника й М. И. М. срещу определение №95/12.02.2013 год. по ч. гр.д. №25/2013 год. на ВКС, 4- то г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на Е. В. П. от [населено място], чрез пълномощника й М. И. М. от същия град, с която се иска определяне на компетентния съд, пред който трябва да се предяви иска по молба вх. №3640/09.03.2011 год. по регистъра на Районен съд [населено място] В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението. Иска се неговата отмяна като се укаже на първоинстанционния съд във връзка с подадената молба за определяне на подсъдност, Врачанския окръжен съд да разгледа исковата и молба по чл. 108 и чл. 109 ЗС в рамките на гражданското производство по гр.д. №1078/2011 год. както и да се укаже на съдията по вписванията при Врачанския районен съд да издаде разпореждане за вписване на искова молба вх. № 3640/09.03.2011 год. и искова молба вх. № 12579/28.08.2012год. Върховният касационен съд приема следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. По следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, 4.г. о. е приел, че Върховният касационен съд с оглед разп. на чл. 123 ГПК определя съда, пред който да се предяви иска само в случаите, когато компетентният съд не може да бъде определен по правилата на глава ХІІ „Подсъдност”. Прието е, че такава хипотеза в случая не е налице. С оглед на това молбата е оставена без разглеждане. Определението е правилно. По искова молба с вх. № 3640/09.03.2011 год., предявена от М. И. М. срещу Общинска служба ”Земеделие” ,гр. К. е било образувано гр.д. № 1078/2011 год. на РС [населено място], което е било прекратено с определение № 578/11.03.2011 год., доколкото заявените искания в молбата във връзка предоставяне на ищеца на справки и вписвания в регистри и други данни не съставлява искова претенция, предвиждаща възможност за разглеждането й по реда на ГПК. Посочено е, че исканията следва да бъдат отправени към ОСЗ [населено място] като при отказ молителят може да обжалва този отказ по реда на административното производство пред съответния административен съд. Това определение е обжалвано и потвърдено с определение № 394 / 17.05.2011 год. постановено по ч. гр.д. № 373/2011 год. на Врачанския окръжен съд. Именно във връзка с това определение Е. В. П. е подала молба за определяне на подсъдност от ВКС. С оглед на това ВКС, състав на 4-то г.о. правилно е приел, че в случая няма предпоставки страната да иска намесата на ВКС при определяне на компетентния съд и е оставил молбата без разглеждане като процесуално недопустима. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.