Определение № 7001 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5952/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Й. Т. от гр.Каспичан, обл.Шумен. Жалбата е против определение №642 от 15.04.2026г., постановено от Административен съд - Шумен по адм. дело №156/2026г. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество от Административен съд - Шумен. Ответникът - Общински съвет Каспичан, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение №642 от 15.04.2026г., постановено по адм.дело №156/2026г. на Административен съд - Шумен, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на Т. Й. Т. срещу решение №495 по протокол №35 от 26.02.2026 г. на Общински съвет /ОбС/ - Каспичан, в частта му, с която ОбС – Каспичан на основание чл.21 ал.1 т.8 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.6 ал.2 от Закона за общинска собственост (ЗОбС), чл.3 ал.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество във вр. с чл.78а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), е: 1. Утвърдил промяна на начина на трайно ползване от „пасище, мера“ в имот „друг вид земеделска земя“ и обявил за частна общинска собственост ПИ с идентификатор 5677.40.27 и на ПИ с идентификатор 56770.40.28 по КККР на гр.Плиска. 2. Разпоредил за имотите по т.1 да бъдат съставени Актове за частна общинска собственост. За да постанови този резултат административният съд се е основал на чл.159, т.4 от АПК. Приел е, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на решението на ОбС – Каспичан. Съдът е счел, че оспореното решение не засяга по какъвто и да било начин правната сфера на жалбоподателя, тъй като той не е негов адресат, и актът не засяга негови права, нито пък му създава задължения. Това обстоятелство не се променяло от факта, че жалбоподателят е животновъд и земеделски производител в района на Община Каспичан, в чиято територия се намирали процесните имоти, тъй като имотите, предмет на решението, били изцяло публична общинска собственост, т.е. жалбоподателят не е собственик или носител на ограничено вещно право върху тези имоти. Обжалваното определение е правилно. С оспореното пред административния съд решение №495 на ОбС – Каспичан по протокол №35 от 26.02.2026г. Общинският съвет: 1. Утвърдил е промяна на начина на трайно ползване от „пасище, мера“ в имот „друг вид земеделска земя“ и обявил за частна общинска собственост ПИ с идентификатор 5677.40.27 и на ПИ с идентификатор 56770.40.28 по КККР на гр.Плиска. 2. Разпоредил е за имотите по т.1 да бъдат съставени Актове за частна общинска собственост. Решенията на общинския съвет подлежат на съдебен контрол, съгласно нормата на чл.45, ал.3 ЗМСМА, като правото на граждани и/или организации да ги оспорват е в съответствие с общата клауза за съдебно обжалване на административните актове, прогласена в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), както и в чл.15, и чл. 147, ал. 1 АПК, които определят обжалваемост на всички административни актове, но при условие че обжалваният акт засяга лицето, което го обжалва. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК административният акт подлежи на оспорване от граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, както и от тези, за които актът поражда задължения. Разпоредбата има общ характер, поради което наличието на правен интерес следва да се установи въз основа на прякото и непосредствено засягане на правната сфера на жалбоподателя от оспорвания административен акт. Съдържанието на понятието "засягане" е разяснено от Конституционния съд в Тълкувателно решение № 21/1995 г., в което е прието, че административният акт засяга граждани, юридически лица и организации по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективни права или законни интереси представлява материалноправното основание за включването на акта в кръга на подлежащите на съдебен контрол, както и за наличието на процесуалноправен интерес от неговото обжалване. Поради това е недопустимо оспорване от лице, чиито права или законни интереси не са пряко и непосредствено нарушени или застрашени от административния акт. Правният интерес трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и следва да бъде доказан във всеки конкретен случай, а доказателствената тежест се носи от оспорващия. Според Конституционния съд във всички случаи при съдебно обжалване на актове на изпълнителната власт от страна на граждани и юридически лица интересът следва да се обосновава. Това произтича от изискването за правна сигурност, което е основен компонент на принципа за правовата държава (решение №5/2007г. по к. д. №11/2006г.). В конкретния случай с оспореното пред административния съд решение на ОбС – Каспичан е променен начина на трайно ползване на два общински имота в гр.Плиска от „пасище, мера“ в „друг вид земеделска земя“ и е разпоредено за тези имоти да бъдат съставени актове за частна общинска собственост. Това решение на ОбС – Каспичан, с това му съдържание, не засяга по никакъв начин правната сфера на Т. Й. Т.. Не е налице неблагоприятна промяна, произтичаща от действието на оспорения административен акт, в следствие на която да се отнемат, изменят или ограничават негови права и законни интереси или да се създават задължения. В случая жалбоподателя не е адресат на оспореното решение и с това решение не се засягат лично и непосредствено правно защитени негови права и интереси. Горните изводи не се променят и от доводите в частната жалба, че с оспореното решение на ОбС – Каспичан се намалявали пасищата и така решението на общинския съвет се отразявало на частния жалбоподател, тъй като се ограничавала възможността му да ползва тези имоти като пасища в качеството му на животновъд. Тези доводи за наличие на правен интерес не могат да бъдат споделени, тъй като по делото не се установява частният жалбоподател да има някакви права върху имотите, на които е променено предназначението. Нито се установява той като животновъд да е ползвал тези имоти за пасища. Представения договор за наем с частната жалба е за ползване на имоти в село Косово, а имотите, на които е променено предназначението, са в гр.Плиска. Потенциалната възможност в бъдеще да ползва имотите в гр.Плиска не покрива изискването за личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалване. Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т.4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. За наличието й съдът следи служебно. В случая, частният жалбоподател не е установил наличието на пряк и непосредствен личен правен интерес от обжалване на оспорваното решение на ОбС – Каспичан като предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, тъй като административният съд законосъобразно е приел, че оспорващият няма правен интерес от оспорване решението на ОбС – Каспичан. Налице са били условията по чл.159, т.4 от АПК, поради което административният съд правилно е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение