Определение № 742 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. И., действащ като [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат П. П., срещу въззивно решение от 01.04.2011 г. по гр. дело № 57/2011 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 17.12.2010 г. по гр. дело №846/2010 г. на Ломския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Н. Е. Б. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 7 994 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че на автомобил, собственост на ищеца, са причинени вреди в резултат от ПТП, причинено виновно от ответника. По делото обаче няма доказателства какви са вредите по вид и стойност. В първоинстанционното производство е поискано назначаването на автотехническа експертиза, но това е станало след като тази възможност е била преклудирана. Ответникът по касационната жалба Н. Е. Б., [населено място], област М., не е заявил становище по жалбата. В касационната жалба са изложени твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправния въпрос за ограничението за сочене на нови доказателства във въззивното производство съобразно разпоредбата на чл.266 ГПК. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос е обусловил крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На жалбоподателя следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 159.88 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.