Определение № 3407 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1607/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба на Т. Г. А. чрез адв М.К. срещу определение №397 от 24.07.2023г по ч. гр.д №147/2023г на Видински окръжен съд ,с което по реда на чл. 248, ал.1 ГПК,по искане на „АДАН-Н” ЕООД е допълнено определение №348 от 19.06.2023г по същото дело в частта за разноските ,като в тежест на настоящата жалбоподателка и частен жалбоподател в производството пред окръжния съд срещу опредеделение №139/23.01.2023г на първоинстанционния Видински РС/също постановено в произовдство по чл.248 ГПК/, са присъдени разноски в размер на 400 лева,до който размер на намалено поради прекомерност платено адвокатско възнаграждение да другата страна, депозирала отговор по частната жалба. С настоящата частна жалба се сочи недопустимост и неправилност на определението, иска се отмяна на присъжането на разноски с оплакване ,че не става ясно как се е произнесъл съда по двете искания,свързани с разноски. Разноски не следвало да се присъждат и възлагат на ищцата изобщо ,тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК Не е имало и доказателства за разноски ,те са представени по- късно. зтъква се ,че с определение №348/19.06.2023г ОС-Видин е оставил без уважение частна жалба на Т. Г. А. против определение №139/23.01.2023г по гр.д №1414/2022г на ВРС, с което е било допълнено преграждащото определение на първоинстанционния съд в частта относно разноските.Понастоящем обжалваното определение се сочи като постановено в нарушение на закона и разясненията в ТР №6/06.11.2013г по т.д №6/2012г ОСГТК. Ответникът в настоящето производство е взел становище по частната жалба с депозиран отговор ,чрез адв С. И. .Оспорват се навезените оплаквания и искания. Подчертава се ,че при непроизнасяне на съда по искане за разноски както в случая, прилагането на списък по чл.80 ГПК не е от значение. Върховен касационенен съд ІІІ г.о намира частната жалба за допустима,а по същество за основателна. Обжалваното понастоящем определение е постановено по ч гр.д № 174/2023г на ОС Видин в производство по частна жалба с единствен предмет оплаквания срещу определение на първоинстанционния Видински РС по разноските /по чл. 248 ГПК /. Въззивният състав не е уважил частната жалба на Т. Г. А. срещу определението на първоинстанционния съд по разноските, като с определение №348/19.06.2023г ОС-Видин е оставил без уважение частна жалба на Т. Г. А. против определение №139/23.01.2023г по гр.д №1414/2022г на ВРС С това произнасяне въззивният съд е изчерпал предмета на едно несамостоятелно производство и не е следвало да уважава молба за допълване на определението си по чл. 248 ГПК с разноски за адвокатска защита от насрещна страна, депозирала отговор .Производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно ,затова в трайно установената своя практика ВКС не възлага на насрещната страна разноски в производство по обжалване на тази категория определения ( опр. № 218 от 3.08.2020 г.по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV ГО; опр. № 232 от 22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1701/2019 г. на III ;опр. № 153 от 3.04.2019 г. по ч. гр. д. № 871/2019 г. на ІІІ ГО; опр № 142 от 1.04.2019 г. по ч. гр. д. № 951/2019 г. на ІІІ ГО; опр № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на І ГО; опр № 393 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ІV ГО; опр № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV ГО и др .) Обратното разрешение ,възприето от Видински окръжен съд с обжалваното определение №397 от 24.07.2023г по ч. гр.д №147/2023г, нарушава баланса в правата на страните да получат сторените разноски с оглед изхода на делото съгласно целите и принципите, намерили законодателен израз при уредбата в чл. 78 ГПК. Разноски са били присъдени в тежест на ищцата Т. Г. А. след прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск (чл. 130 ГПК) ,тъй като съгласно изричната норма на чл.78,ал.4 ГПК са дължими, включително дължими са разноските,извършени от ответник по частна жалба срещу преграждащото определение ,когато последният е ангажирал адвокатска защита при депозиране на отговор и е поискал присъждането им. Даже ответникът „Адан –Н” ЕООД да е направил нарочни разноски за адвокат в производството по чл.248, ал.3 ГПК, не се установяват законовите предпоставки за ангажиране отговорността на насрещната страна частен жалбоподател за тези разноски. Като неправило и незаконосъобразно ,въззивното определение следва да бъде отменено По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.