Определение № 366 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10311/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на областния управител на област София против определение № 27469 от 15.08.2025г., постановено по адм.д. № 5010/2025г. по описа на Административен съд – София град. Релевира оплакване за неговата неправилност и моли същото да бъде отменено на основанията, посочени в чл. 209, т.3 АПК, вр. чл. 236 АПК. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София град е отхвърлил искането на областния управител на област София за изменение на определение № 19060/04.06.2025г. по адм.д № 5010/2025г. по описа на АССГ в частта за разноските. С определението, чието изменение се иска по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, съдът, на осн. чл. 159, т.4 АПК поради липса на правен интерес е оставил без разглеждане жалба та В. П. П. срещу мълчалив отказ на областния управител на област София да му предостави административна услуга по заявление № ОА23-2312 от 27.03.2025г., прекратил е производството по делото, като е осъдил административния орган да заплати направените разноски – 1000 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса. Така постановеното определение е правилно. Няма спор по делото, че в срока по чл. 57 АПК административният орган не е издал исканото удостоверение и срещу мълчаливия отказ е подадена жалба. Същата е постъпила не чрез административния орган, а директно в деловодството на АССГ на дата 30.04.2025г. С разпореждане на докладчика по делото административната преписка е изискана и е постъпила по делото, образувано пред АССГ. Впоследствие, на 13.05.2025г., след образуване на делото пред АССГ, заявлението за издаване на исканото удостоверение е било удовлетворено и услугата е била извършена, като и удостоверението издадено на заявителя. С оглед на това обстоятелство административният съд е приел, че за жалбоподателя е налице отпаднал интерес от оспорване и на осн. чл. 159, т.4 АПК е оставил жалбата без разглеждане, като е прекратил производството по делото. Доколкото административният орган е станал причина за образуване на делото, същият е бил осъден да заплати посочените по-горе разноски. Въпреки неправилната правна квалификация на основанието за недопустимост на жалбата по чл. 159 АПК, съдът правилно е приел, че на жалбоподателя се дължат направените разноски по чл. 143, ал.2 АПК. В случая, чрез издаването искания документ в рамките на започналото съдебно обжалване, т.е чрез извършване на исканата административна услуга по време на съдебното производство, административният орган е извършил оттегляне на оспорения отказ по см. на чл. 156 АПК, като е издал акта, чието издаване е отказал. Оттеглянето на отказа по см. на чл. 156 АПК е причината и е довело до отпадане на правния интерес от оспорване. Доколкото оттеглянето на административния акт е самостоятелно основание за недопустимост на жалбата по чл. 159, т.3 АПК, като систематичното му място е преди основанието на чл. 159, т.4 – когато оспорващият няма правен интерес от оспорване, то правилната квалификация за недопустимост е именно оттеглянето на оспорения административен акт. Следва да се посочи, че след образуване на делото - при всяко негово положение, срещу изричен или мълчалив отказ, всяко удовлетворяване на искането на заявителя се определя от законодателя като оттегляне на оспорения акт - подчертано дори в заглавието на нормата. Съгласно чл. 143, ал.2 АПК подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт. Правилно съдът е отхвърлил искането на областния управител за изменение на определението на АССГ в частта за разноските. Обжалваното определение № 27469 от 15.08.2025г., постановено по адм.д. № 5010/2025г. по описа на Административен съд – София град следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд