Решение № 5301 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 2822/22.01.2026 г., постановено по адм. д. № 5533/2025 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221520008339-091-001/13.07.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на В. О. М. са определени задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в размер на 29 598, 95 лв., от които главница в размер на 18 940, 04 лв. и лихви в размер на 10 658, 91 лв., като ревизионният акт е отменен по отношение на задълженията над 2128, 12 лв. главница и за задълженията над 139, 09 лв. лихви за 2015 г., за задълженията над 7817, 90 лв. главница и за тези за лихви над 4126, 44 лв. за 2016 г. и за задълженията над 2297, 54 лв. главница и тези за лихви над 979, 72 лв. за 2017 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – В. О. М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221520008339-020-001/29.12.2020 г., издадена от органи по приходите в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на В. О. М. за установяване на задълженията по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад № Р-222221520008339-092-001/09.06.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-22221520008339-091-001/13.07.2022 г. В хода на ревизионното производство са анализирани относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1 – 16 от ДОПК. За извършване на съпоставка между получените доходи от В. О. М. и разходите е направено хронологично проследяване на движението на паричните средства. Относно налични парични средства в брой към 01.01.2015 г. е приета сумата от 0.00 лв. Съобразено е обстоятелството на извършена предходна ревизия по ЗДДФЛ за периодите от 2013 г. до 2014 г., приключила с ревизионен акт, с който е установено, че към 31.12.2014 г. при извършена съпоставка на получени доходи и извършени разходи е налице превишение на разходите над приходите на лицето в размер на 58 488 лв. (този ревизионен акт е отменен като незаконосъобразен) Установено е, че за 2015 г. В. О. М. не е подал декларация по ЗДДФЛ, установените доходи на лицето са в размер на 57 061, 33 лв., направените разходи са в размер на 113 068, 91 лв. Установено е, че за 2016 г. В. О. М. не е подал декларация по ЗДДФЛ, приходите му са в размер на 88 000 лв., направените разходи са в размер на 188 419, 39 лв. За периода е установено начално салдо в размер на 2 249, 89 лв. и крайно салдо в размер на 10, 42 лв. Установено е, че за 2017 г. В. О. М. не е подал декларация по ЗДДФЛ, установено е, че за периода е получил доходи в размер на 22 513, 68 лв., като направените разходи са в размер на 48 560, 79 лв. След съпоставка на доходите и разходите на В. О. М. е установен недостиг в размер на 78 246, 31 лв. за 2015 г., 78 179, 92 лв. за 2016 г. и 24 442, 42 лв. за 2017 г., който е приет като данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК. На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определен данък в размер на 8824, 60 лв. за 2015 г. 7817, 90 лв. за 2016 г. и 2440, 24 лв. за 2017 г. В производството пред решаващия административен орган ревизираното лице е представило справка от Transcard financial services за получени доходи и разписки за предоставени му суми в заем от неговия чичо. Решаващият административен орган е направил извода, че от справката не могат да се установят получени доходи. Установено е, че са извършени захранвания по сметката, но не са посочени лицата, извършили преводите, включително дали са извършени от ревизираното лице, или представляват друг недеклариран доход. Не е била представена и служебна бележа от Transcard financial services, от която да се установи дали посочените суми представляват доходи на лицето. Прието е, че не е доказано и получаването на заема от чичото на ревизираното лице. Прието е, че началната разполагаема сума на В. О. М. е в нулев размер. Определеният недостиг за 2015 г. е 73 246, 31 лв. При осъществената проверка за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е възприел разбирането на органите по приходите относно двата спорни въпроса между страните по отношение на получените преводи и твърдените за получени суми като заеми. Първоинстанционният съд е приел, че началното салдо към началото на ревизирания период следва да бъде 5000 лв. При съобразяването на това обстоятелство е определил дължим данък за 2015 г. в размер на 7324, 63 лв. главница и 4611 лв. лихви, дължим данък за 2016 г. – 7318 лв. главница и 3865 лв. лихви и дължим данък за 2017 г. 2297, 54 лв. главница и 981 лв. лихви. С решение № 468 от 07.05.2025 г., постановено по адм.д. № 2593/2025 г. на Върховния административен съд е отменено решенето но Административен съд София град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите си Върховният административен съд е приел, че не може да се установи точната воля на съда относно доказателствената сила на представените справки. Същите изводи са направени и по отношение на втория спорен въпрос – по отношение на твърдените за получени заеми. При новото разглеждане на делото ревизионният акт е отмени в частта му за сумата над 2128, 12 лв. до установения с ревизионния акт размер от 8824, 60 лв. главница и лихви за сумата над 1339, 09 лв. за 2015 г., до установения с ревизионния акт размер от 5552, 75 лв., за задълженията за 2016 г. в размер на 7817, 90 лв. и лихви в размер на 4126, 44 лв. и за 2017 г. в размер на 2297, 54 лв. и лихви в размер на 979, 12 лв., отхвърлил е жалбата в частта на установените задължения за 2015 г. в размер на 2128, 12 лв. главница и 1339, 09 лв. лихви за забава. Изводите си съдът е съобразил с изслушаните и приети по делото съдебни експертизи. Съдът е приел за доказано получаването на приходи от ревизираното лице по сметка в транскарт файненшъл сървисиз АД за 2015 г. в размер на 24 178, 62 лв. и за 2016 г. в размер на 26 618, 95 лв. и за 2017 г. в размер на 28 184, 63 лв. Съобразил е обстоятелството, че представените в тази насока писмени доказателства не са били оспорен от органите по приходите. Съдът е съобразил и получените заеми от ревизираното лице в размер на 15 000 лв. през 2015 г. и 60 000 лв. за 2016 г. За процесната 2015 г. съдът е приел за правилно включването от страна на органите по приходите на получения от ревизираното лице доход от продажба на лек автомобил мерцедес С 200 и Ауди 6. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, като същият е свързан с обстоятелството на получени от ревизираното лице по сметка в Транскарт файненшъл сървисиз АД, приходи и с получени заеми. Органите по приходите не отричат обстоятелството на действително получени суми, като в касационната жалба се възприема разбирането, че не е доказано обстоятелството от кого са получени тези средства, доколкото същите биха могли да представляват и приходи, внесени от самото лице и в този смисъл недекларирани приходи. Правилно е разбирането на първоинстанционния съд, основано на изслушаните и приети по делото експертизи, че процесните приходи са реално получени, заключението на експерта е прието без оспорване от органите по приходите, доказателствата за реалното получаване на тези приходи не са оспорени от органите по приходите Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно обстоятелството на получени заеми от ревизираното лице за 2015 г. в размер на 15 000 лв. и в размер на 60 000 лв. за 2016 г. Правилно съдът е съобразил изслушаната по делото експертиза, както и обстоятелството, че заключението на експерта не е било оспорено от органите по приходите. При съобразяване на представените доказателства – неоспорени от органите по приходите, а именно справки от работодателя на заемодателя - чичото на ревизираното лице са правилни изводите на първоинстанционния съд. Заемодателят е имал възможността да предостави на ревизираното лице посочените в разписките суми. От представените по делото доказателства се установява, че като официален представител на Булман България през 2014 г. М. М. – чичо на В. О. М. е получил 66 695, 82 евро, за 2015 г. – 47 086, 63 евро, за 2016 г. – 35 136, 51 евро, за 2017 г. – 42 475, 99 евро. Оплаквания в касационната жалба във връзка с тези изводи на първоинстанционния съд не се съдържат в касационната жалба. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че законосъобразно органите по приходите са включили в данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ получения от ревизираното лице доход от продажбата на автомобили. Представените доказателства, относими към правния спор и от значение за правилното му решаване, съобразени с изслушаните по делото съдебни експертизи не са били оспорени от органите по приходите, заключенията по изслушаните експертизи също така са приети без да бъдат оспорени от органите по приходите. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че процесните документи са представени в входа на производството по обжалване на ревизионния акт по административен ред. Процесните документи не са оспорени от процесуалния представител на органите по приходите. Всички частни документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 от ГПК имат и достоверна дата за трети лица. Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника по спора, ,представен е списък на разноските с посочено възнаграждение за адвокат в размер на 600 евро. Не са представени доказателства за реалното им заплащане, поради което разноски не следва да се присъждат. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение