Определение № 2636 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3546/2023 г.

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Производството по делото е образувано по молба на Г. Д. Л. за отмяна на влязло в сила решение № 260038 от 09.03.2022 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 7221/2020 г. Молителят обосновава молбата с твърдения за нарушения от районния съд при допускане на доказателствата – писмени и гласни и възприемане на заключението на съдебната експертиза, въпреки оспорването й от страната. По този начин, според Л. е допуснато несправедливо и неправомерно решение, като счита, че грубите процесуални нарушения водят до отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303, т. 1 и т. 5 ГПК. Уточнил в последваща молба, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се изразява в това, че съдът на две инстанции го възпрепятствал от събиране на доказателства поради неназначаване на повторна експертиза, което се припокрива и с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – нарушаване на процесуалните правила от съда, с които се нарушава правото му на защита, в частност – недопускане на съдебна експертиза. С. П. П. отговаря, че молбата за отмяна е останала нередовна и също, че е подадена след сроковете, приложими за хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Подробно се излагат съображения, че решението на БРС не страда от пороците, въведени от молителя; същото е правилно. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е недопустима по следните съображения: Съдът е този, който квалифицира отправените до него искания на страните. Квалификацията, дадена в случая от молителя– чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, не обвързва съда, а и не може да се отнесе към обосновката на отправеното до съда искане. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда две хипотези – откриване на ново доказателство или ново обстоятелство, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при постановяване на решението, или с които тя, при проявена грижа, не е могла да се снабди, съответно да посочи своевременно. В първата хипотеза е постановено решение, без да е изяснена фактическата обстановка именно поради невъзможността да се посочи доказателственото средство, с което да се установи твърдяно, релевантното за спора обстоятелство – поддържано от страната, но недоказано от нея поради обективна невъзможност. Това значи, че ако решаващият съд би взел предвид доказателството, щеше да достигне до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Новооткритото доказателство също така следва да е допустимо доказателствено средство за установяване на факта/фактите, твърдяни през висящността на процеса и релевантни за спора. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за него или макар и да е знаела, да не е била в състояние да го посочи/да се снабди с него, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна. Новите обстоятелства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на присъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Твърдението по молбата е по съществото си оплакване за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, които според молителя Л. са довели до неправилност на съдебното решение. Страната, не е била препятствана да поиска назначаване на нова експертиза, а отказът на съда да го стори може да се провери единствено по реда на инстанционния контрол, какъвто съдът по отмяната не извършва. Неправилното допускане на гласни доказателства, съответно превратното им тълкуване са твърдения също за неправилност, които оплаквания не могат да бъдат основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени и хипотезите, уредени в чл. 303 и чл. 304 ГПК не се прилагат по аналогия. Позоваването на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК също не е съответно на изложеното в молбата за отмяна. В хипотезата на цитираната разпоредба е дадена защита срещу влязло в сила съдебно решение на страна, която поради нарушаване на съответните правила, е била лишен от възможност да участва в делото или не е бил ненадлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Твърдение, че съдът неправилно се е произнесъл по доказателствени искания на страната не се вмества в хипотезата на цитираната разпоредба. В заключение, молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. Ответникът по молбата е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски, но доказателства, че такива са сторени не е представил. Предвид изложеното, разноски не се присъждат. Мотивиран от горното, съдебният състав