Определение № 64 от 17.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 115/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от В. Г. К. за изменение на определение № 636 от 11. 12. 2020 г. по т. д. № 115/2020 г. на ВКС в частта за разноските, като присъдените на ответника по касация „Кардиф Животозастраховане“ АД разноски за адвокатско възнаграждение – 4 200 лв. бъдат намалени. В молбата се поддържа, че възнаграждението е прекомерно като несъответстващо на правната и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намалено до минималната стойност по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата „Кардиф Животозастраховане“ АД е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, в който изразява становище, че не е налице основание за изменение на постановения от ВКС акт в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното: Молбата е допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна. С определение № 636 от 11. 12. 2020 г. по т. д. № 115/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2224 от 20. 08. 2018 г., поправено с решение № 2245 от 15. 10. 2019 г., по в. гр. д. № 722/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което след частична отмяна на решение от 13. 07. 2016 г. по гр. д. № 17998/2017 г. на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав са отхвърлени предявените от В. Г. К. срещу „Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в Република Франция, действащо чрез клона „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ – [населено място], иск по чл. 242, ал. 1 вр. чл. 238, ал. 5 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 31 474, 88 лв., представляваща дължимо застрахователно плащане по договор за застраховка „Кредитна протекция“ № 17/2008 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 777, 83 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата от 31 474, 88 лв. за периода от 25. 05. 2009 г. до 25. 10. 2014 г., от падежа на всяка погасителна вноска до датата на завеждане на исковата молба – 11. 11. 2014 г. С това определение касаторът е осъден да заплати на ответника по касация сумата от 4200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с договор за правна защита и съдействие от 30. 10. 2018 г., фактура и преводно нареждане от 13. 11. 2018 г. Настоящият състав на ВКС приема, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че адвокатската защита на ответника по касация е осъществена чрез изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание, тъй като касационното обжалване не е допуснато, както и въведените от касатора с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК пет правни въпроса и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В случая обжалваемият интерес е в размер на 41 252, 71 лв. и минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 1767, 58 лв. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3 / 4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. Изчислен по този ред, минималният размер на възнаграждението в случая следва да се определи на 1 590, 81 лв. с ДДС. По изложените съображения определението от 11. 12. 2020 г. следва да се измени, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се намалят до размер от 1600 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение