Определение № 147 от 25.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 3575/2015 г.

Производството е по чл.251 ГПК. Образувано е по молба на К. Ю. К., [населено място], за тълкуване на определение № 88/ 12.02.2016г. по ч.т.д. № 3573/2015г. на ВКС, I ТО, в частта му, в която е посочено, че определението „не подлежи на обжалване”, като се развиват доводи за обжалваемостта на акта. Молбата по чл.251 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. На тълкуване подлежи изявената воля на съда относно спора, по който се е произнесъл съда, който е предмет на постановения акт. Отбелязването в акта, дали същият подлежи на обжалване, не се включва в предмета, по който съдът формира воля с акта, поради което не подлежи на тълкуване. Това произтича и от разпоредбата на чл.251, ал.1 ГПК. Според нея, на тълкуване подлежи само влязъл в сила съдебен акт, от което следва, че обжалваемостта на акта не е обект на тълкуване, а предпоставка за същото. Обжалваемостта, съответно необжалваемостта на съдебния акт произтича и се определя от самия закон, а не от посоченото в акта. Дори да се приеме, че в частта относно обжалваемостта актът подлежи на тълкуване, то липсва неяснота на волята, тъй като изрично е посочено, че актът не подлежи на обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение