Определение № 1840 от 11.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 192/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. М. срещу определение № 4695/17.10.2024 г. по гр. д. № 3515/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката молба за отмяна с вх. № 260587/18.05.2023 г. на влязло в сила решение № 260428/27.10.2021 г. по гр.д. № 2326/2020 г. на Районен съд – Хасково. Съставът на ВКС, ІІІ г.о. е приел, че молбата за отмяна е подадена от И. Г. М. след изтичането на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, за спазването на който съдът следи служебно. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване пред ВКС и е редовна. За да постанови обжалваното определение за връщане на молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, съставът на ВКС, ІІІ г.о. е приел за установено следното: И. Г. М. е ответница по гр.д. № 2326/2020 г. на Районен съд – Хасково. Ответницата И. М. не е открита на постоянния й адрес в [населено място], а препис от исковата молба и приложенията й е връчен на адрес на електронна поща, който самата ответница е посочила в молба до съда. Тя е потвърдила с изрично становище от 24.02.2021 г. получаването на съобщението и преписите, изпратено чрез електронната поща на РС-Хасково до посочения от нея адрес. Тя е заявила пред съда, че от двадесет години живее и работи в Г..Подала е становище (отговор) по исковата молба, изпратено чрез електронна поща. За последващите процесуални действия на ответницата са изпращани съобщения на същия посочен от нея адрес на електронна поща. На него на 08.11.2021 г. е изпратен и препис от решението по делото. На 13.12.2021 г. на същия електронен адрес отново е изпратен препис от решението. С молба от 29.12.2022 г. до съда ответницата И. М. е поискала да й бъде издаден препис от цялата документация по делото. Съдът е уважил молбата, като е указал да бъде внесена дължимата държавна такса. С последваща молба М. е представила платежно нареждане за внесената сума и върху молбата саморъчно е изписала имената си, изявлението „Получих“ и датата 06.01.2023 г., като се е подписала. При тези данни съставът на ВКС, III г.о. е приел, че молителката И. М. е узнала за първоинстанционното решение на 06.01.2023 г. Следователно молбата за отмяна от 18.05.2023 г. е подадена след изтичането на преклузивния тримесечен срок от узнаване на решението, предвиден в чл.305, ал.1, т.5 ГПК, за спазването на който съдът следи служебно. Това прави молбата процесуално недопустима и същата следва да се остави без разглеждане. При служебна проверка на приложеното гр.д. № 2326/2020 г. на Районен съд – Хасково настоящият съдебен състав установи, че констатациите на състава на ВКС в обжалваното определение са обосновани: С молба от 15.02.2021 г. (л.61) молителката И. М. е посочила електронен адрес, на който да и бъдат изпращани книжата по делото. С молба от 24.02.2021 (л.66) тя е потвърдила получаването на приложените по гражданското дело документи. Съобщения за постановеното решение са и изпратени на посочения от нея адрес на електронна поща на 08.11.2021 г. (л.137 и сл.) и съобщения с решение на pdf файл на 13.12.2021 г. (л.143). По делото са приложена молби от И. М. с дати 28.12.2022 г. (л.146) с искане за получаване на цялата документация по делото и с вх.№ и дата 06.01.2023 г. (л.147) с приложено платежно нареждане за изготвяне на преписите и с ръкописно отбелязване от И. М., че е получила исканото. Поради тези установени обстоятелства, настоящият съдебен състав също приема извода, че молителката И. М. е получила препис от решението, чиято отмяна иска, на посочено от нея адрес на електронната си поща на 13.12.2021 г. и след това е получила препис на хартиен носител на 06.01.2023 г. в деловодството на съда. За пълнота следва да се добави, че същото вече е установено с влязлото в сила определение № 450/12.12.2023 г. по ч.гр.д. № 587/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1060/12.10.2023 г. по гр.д. № 435/2023 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е върната въззивната жалба на И. М. срещу решение № 260428/27.10.2021 г. по гр.д. № 2326/2020 г. на Районен съд – Хасково. Тези дела са приложени към разглежданото частно производство. От изложеното дотук следва извод за правилността на извода на ВКС, че подадената от молителката на 18.05.2023 г. молба за отмяна е подадена след изтичането на предвидения в чл.305, ал.1, т.5 ГПК тримесечен преклузивен срок от узнаване за решението, поради което е просрочена. Просрочената молба за отмяна не подлежи на разглеждане, а следва да бъде върната. Следователно частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на ВКС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното съдът