Определение № 17 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6306/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение на Софийски градски съд от 12.08.15 по г.д. №.1876/15г. молбата на А. П. П. по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е оставена без уважение. Постъпила е частна жалба от А.П., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е отказал да присъди разноски, които са били своевременно заявени в последното съдебно заседание, но документът, удостоверяващ плащането им, е бил представен по-късно /с молбата по чл.248 ГПК - предвид договореното по-късно плащане в представения в съдебното заседание договор за правна помощ/. Ответната страна И. В. О. не взема становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. В. съд е отказал присъждане на разноски за адвокатски хонорар предвид несвоевременното представяне на доказателства за извършването им. Посочил е, че представянето едва с молбата по чл.248 ГПК на документ, удостоверяващ плащането на адвокатски хонорар /извършено след постановяване на решението/, е несвоевременно - тъй като искания за присъждане на разноски и представяне на доказателства за извършването им следва да се ценят само ако са направени и представени до приключване на устните състезания. Така постановеният акт е правилен и законосъобразен. На възмездяване подлежат само заплатените от страната разноски /чл.78 ГПК/. Крайният срок, до който могат да бъдат правени искания за присъждането им и да бъдат представени доказателства за извършването им, е приключването на устните състезания. С приключването им завършва фазата в процеса, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна би могла да ангажира становище. Следователно с писмена защита, респективно с молба за изменение на решение в частта за разноските, не могат да бъдат предявени валидно както искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер, така и доказателства, удостоверяващи действителното извършване на тези разноски /в това число в хипотеза, когато плащането е извършено в договорения срок, който изтича след постановяване на решението, и искането е заявено преди приключване на устните състезания/ – по които насрещната страна не би могла да вземе становище /това становище се различава от становището, респективно възражението й за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение/. Страната, която претендира присъждането им, е следвало да организира по такъв начин защитата си и заплащането на разноските, че да бъде възможно представяне на доказателства за евентуално направени разноски в рамките на преклузивния срок за това - до приключване на устните прения. Този извод не противоречи на установеното с чл.36 ал.4 от Закона за адвокатурата, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, вкл. като го поставя в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви допустими от закона условия, в това число и за заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето, обаче, се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат и не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК /в този смисъл т.1, т.11 от ТР 6/12 на ОСГТК на ВКС/. В случая договарянето на адвокатското възнаграждение /900лв./ е било извършено на 21.03.15г., то е било платимо на 30.09.15г. – т.е. след проведеното на 31.03.15г. единствено съдебно заседание на въззивния съд, и страната е била наясно, че към момента на приключване на устните състезания не представя доказателства за плащане. При това положение се касае за хипотеза на липса на годни доказателства за платени разноски /по смисъла на т.1 ТР 6/12 на ОСГТК на ВКС/ - депозирани в предвидения в закона преклузивен срок - обуславяща, по изложените по-горе съображения, неоснователност на искането за присъждането им. Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,