Определение № 253 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7320/2013 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от адвокат Х. – в качеството му на процесуален представител на Н. А. М. от [населено място], ответник в производство по чл.290 от ГПК - с искане да бъде изменено постановеното от ВКС решение № 162 от 1.07.14г. в частта му за разноските, като присъдената в негова тежест сума от 2 295лв., представляваща направени от касатора разноски за адвокатско възнаг-раждение и държавни такси, бъде намалена с 1/3 /до 765лв./ съобразно броя на ответниците срещу които е предявен уважения от съда иск. С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – останалите страни са уведомени за искането. Становището на противната страна К. П. е, че то е неоснователно, тъй като нормата на чл.78 от ГПК, предвиждайки, че на ищеца се дължат направените разноски, не прави разграничение между ответниците. Другите ответници – С. М. и [фирма] /уведомен при условията на чл.50 ал.2 от ГПК/ не изразяват становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С решение № 162 от 1.07.14г. съдът е уважил предявения от К. П. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД срещу сключилите увреждащата го сделка Н. А. М. и [фирма] и е отхвърлил като неоснователен и недоказан същия спрямо ответницата С. М..Съдът се е произнесъл по разноските /направени пред касационната инстанция/, като е осъдил само ответника Н. А. М. да заплати на касатора К. П. сумата от 2 295лв./от които 2 000лв.- за адвокатско възнаграждение и 295лв.- за държавни такси/. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК – заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Целта е – съобразно изхода от спора - да се възстановяват на страната направените от нея разноски. В случая установените като реално направени от касатора разноски са в размер на 2 295лв. и те следва да му бъдат присъдени. Те се дължат от ответниците, спрямо които искът е уважен, т.е. в случая от Н. А. М. и [фирма]. Това налага постановения акт в частта за разноските да бъде изменен, като освен Н. А. М. и [фирма] бъде осъден да заплати направените разноски в геропосочения размер. В останалата част искането на молителя е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение