Определение № 8737 от 21.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8376/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Савов, чрез адв. Савов като процесуален представител, срещу определение № 1523 от 01.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2959/2022 г. по описа на Административен съд – Варна. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Ответникът – кметът на община Варна не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на К. Савов с правно основание чл. 256 АПК и производството по делото е прекратено. От жалбоподателя се претендира преустановяване на бездействие на кмета на община Варна и извършване на необходимите действия по принудително изпълнение на заповеди от 2017 г. за премахване на незаконни изградени строежи - въздушни електронни съобщителни мрежи в района на [улица], гр. Варна. За да постанови този резултат, съдът приема жалбата за недопустима като насочена срещу бездействия на административния орган, които не попадат в приложното поле на чл. 256 АПК. Обосновава извод за неприложимост на защитата по този ред, тъй като в случая се касае не до фактическо действие, което административният орган е длъжен да извърши по силата на закон или на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а до изпълнение на влязъл в сила административен акт. Определението е правилно при следните допълнителни съображения: От представеното с административната преписка писмо с рег. № РД21021846ПР_002ПР_001ПР/29.07.2022 г., подписано от кмета на район „Приморски“ при община Варна е видно, че по повод постъпили в общината многобройни сигнали за незаконно строителство оспорващият е уведомен за издадени през 2017 г. заповеди за премахване на „кабелни електронни съобщителни мрежи, монтирани въздушно върху стълбове на улично и алейно осветление и други стълбове, по фасадите и покривите на сградите и дърветата“, сред които и [улица], гр. Варна. Хипотезите на бездействие по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК са налице само в случаите, в които органът дължи извършване на фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт или по силата на закон. В подадената жалба, конкретизирана с "пояснение" от 16.02.2023 г., се иска издаване на заповед по реда на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ за принудително премахване на констатирани с административен акт през 2017 г. незаконни строежи. В случая защитата по реда на чл. 256 АПК е неприложима. По отношение на сочените от жалбоподателя строежи вече е издадена и е влязла в сила заповед № 296 от 28.06.2017 г. на кмета на район „Приморски“ при община Варна с правно основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за тяхното премахване. Изпълнителното производство при наличие на изпълнително основание, каквото е влезлият в сила административен акт за премахване на сочените незаконни строежи, започва служебно или по инициатива на лицата, изброени в чл. 276, ал. 2 АПК, които могат да искат извършване на съответни действия от органа по изпълнението. Според чл. 295 във вр. с чл. 294 АПК право на жалба срещу постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Разпоредбите на чл. 294 и сл. АПК са специални и изключват приложението на чл. 256 АПК. Като подател на сигнал за извършено незаконно строителство жалбоподателят не е страна в административното правоотношение, развиващо се в процедурата по установяването и премахването му по чл. 225а ЗУТ, поради което не притежава и качеството на страна в изпълнителното производство съгласно чл. 274, ал. 1 и ал. 2 АПК. Той не попада и в кръга на третите заинтересовани лица по смисъла на чл. 295 АПК, тъй като не действа в защита на собствени права, а претендира неблагоприятни последици за трето лице – адресат на задължението и длъжник в изпълнителното производство. Неоснователно е възражението, че с обжалваното определение съдът отказва правосъдие по смисъла на чл. 127, ал. 2 АПК. Такова нарушение на законовата забрана е налице само ако производството по жалбата на оспорващия е прекратено без правно основание. Действително, по реда на чл. 127, ал. 1 АПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона и в разумен срок всяко подадено пред тях искане, но това обстоятелство не изключва задължението на първата инстанция да извърши преценка относно наличието на правен интерес за оспорващия и допустимостта на жалбата му. В случая отправеното искане е с правно основание чл. 256 АПК за предприемане на действия от органа по изпълнението по принудително премахване на незаконни строежи. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че те са извън приложното поле на цитираната разпоредба, поради което жалбата се явява недопустима. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение