Определение № 2713 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1214/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 50315 от 13.02.2025 г. на И. Г. Р., подадена чрез пълномощника адв. И. К., срещу определение № 1074 от 20.12.2024 г. по в.ч.гр.д № 1075/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 2 от 08.11.2024 г. на съдия по вписванията при РС-Елин Пелин за отказ да се разпореди частично заличаване на възбрана по изп. дело № 665/2018 г. на ЧСИ с рег. № * М. Ц.. Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и противоречие със задължителната съдебна практика. Твърди, че възбраната е наложена в хода на изпълнителното производство и същата не е обезпечителна, което удовлетворява законовите изисквания за нейното заличаване. Моли за отмяна на обжалваното определение и остановяване да се извърши исканото вписване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 и ал. 2 ГПК по правни въпроси, обобщено свеждащи се до възможността купувачът от публичната продан да поиска заличаване на възбрана, наложена върху имота по друго изпълнителното производство, без представяне на доказателства, че възбраната му е непротивопоставима и не брани права. Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Софийският окръжен съд е разгледал жалба срещу отказа на съдия по вписванията при ЕПРС да разпореди частично заличаване на възбрана по отношение на недвижим имот с НТП – Нива с площ 8460 кв. м, находяща се в землището на [населено място], общ. Г. М., стар номер *. Отказът е мотивиран с нормата на чл. 31 от Правилника за вписване като съдът посочил, че възбраните се заличават по писмено нареждане на длъжностното лице, което е наложило възбраната. В случая възбраната била наложена от ЧСИ М. Ц. и именно тя разполагала с правомощията да поиска нейното заличаване, докато купувачът И. Р. не е компетентен да предяви такова искане. При изложените по-горе решаващи изводи на въззивния съд настоящият състав на ВКС, IІ-ро гражданско отделение, намира, че касационното обжалване следва да се допусне по поставения въпрос за проверка на съответствието му със задължителната съдебна практика, намерила израз в определение № 192/13.02.2023 г. по гр. д. № 4099/2022 г. по описа на ВКС, Първо г.о. В посоченото определение е прието, че в хипотеза, при която един имот е изнесен на публична продан в изпълнително производство и е възложен с влязло в сила постановление от съдебния изпълнител, при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК по искане на купувача от публичната продан може да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство, ако същата не е обезпечителна. При подаване на заявлението молителят следва да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписания акт, за да може съдията по вписванията да установи, че възбраната не е обезпечителна. Изяснено е, че в хипотеза, при която върху един и същи имот по искане на взискателите са наложени възбрани по няколко изпълнителни дела и по едно от тях е проведена публична продан на имота като постановлението за възлагане е влязло в сила, ако взискателите по останалите изпълнителни дела са се присъединили в изпълнителното производство, по което се извършва публичната продан по реда и в сроковете по чл. 456 ГПК, вземанията им ще бъдат включени в извършеното след провеждането на публичната продан разпределение и в този смисъл получената от проданта на имота сума ще послужи за удовлетворяване (изцяло или отчасти) и на техните вземания. Но дори взискателите по останалите изпълнителни дела да не са се присъединили в това изпълнително производство, след извършената и приключила публична продан не съществува възможност по останалите изпълнителни дела изпълнението да бъде насочено върху същи имот, тъй като този имот вече не е собственост на длъжника, а принадлежи на купувача от публичната продан, който го е придобил на основание, противопоставимо на тези взискатели. В този смисъл следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено. Върху имот, който е собственост на лице, различно от длъжника, и е придобит на основание, което е противопоставимо на взискателите по тези изпълнителни дела, не може да бъде насочено принудително изпълнение, от което следва изводът, че наложената в тези изпълнителни производства възбрана не брани правата на взискателите по тях след приключването на публичната продан. Права на трети лица и след приключването на публичната продан продължава да брани обезпечителната възбрана, наложена в производство по чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, тъй като при тази възбрана възможността принудително изпълнение да бъде насочено върху възбранения имот е в пряка зависимост от обстоятелството дали към момента на предприемането на изпълнителните действия имотът е собственост на длъжника, вкл. в хипотеза, при която след влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът отново придобие правото на собственост върху имота. Т.е. ако възбраната все още не е послужила по смисъла на чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията, тя не може да бъде заличена по искане на заинтересованото лице. Настоящият състав споделя така дадения отговор и намира, че обжалваното определение му противоречи. Съображенията са следните: С постановление от 15.10.2018 г. ЧСИ М. Ц., рег. № * е наложила възбрана върху 26 поземлени имоти включително процесния за обезпечаване вземането на взискателя по изпълнително дело № 665/2018 г. С постановление от 15.06.2022 г. на ЧСИ В. Ц., рег.№ * след извършена публична продан имотът е възложен в полза на касационния жалбоподател като постановлението е влязло в законна сила на 15.07.2022 г. Със заявлението си за заличаване на възбраната последният е представил описаните по-горе постановления като доказателства, че възбраната е наложена в изпълнително производство, респ. не е обезпечителна. Гореизложеното сочи, че са налице всички необходими условия за удовлетворяване на искането му и като е потвърдил отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и да се разпореди заличаването на възбраната. По изложените съображения настоящият състав на ВКС,