Определение № 31 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 710/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. С. Д. чрез адв.Л. П. срещу определение № 338/14.09.10г.по в.гр.дело № 381/08г.на Апелативен съд - гр.В.Т.,с което е изменено решение № 275/14.11.08г.по същото дело в частта му за разноските,като на основание чл.192 ал.4 ГПК/отм./жалбоподателят е осъден да заплати на ОДМВР-Р.,представлявана от директора С. П.,сумата 1164 лв юрисконсултско възнаграждение. В писмен отговор ответникът по частната жалба ОДМВР-Р. чрез процесуалния си представител юрк.Е. К. моли да бъде оставена без уважение. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. В производство по чл.192 ал.4 ГПК/отм./въззивният съд е изменил решението си от 14.11.08г.,постановено по в.гр.дело № 381/08г.в частта за разноските,като в полза на ответника по делото ОДМВР-Р. е присъдил юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1164 лв,определен по Наредба № 1/04г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението е законосъобразно.Съгласно чл.64 ал.2 ГПК/отм./ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.Според разпоредбата на чл.64 ал.5 пр.2 ГПК /отм./в полза на държавните учреждения,общините и другите юридически лица се присъжда адвокатско възнаграждение,ако те са били защитавани от юрисконсулт.Такъв е разглеждания случай.Ответникът е бил представляван от упълномощен юрисконсулт,искането за присъждане на разноски е своевременно направено и размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение е правилно определено съгласно Наредба № 1/04г.Фактът,че юрисконсултът получава трудово възнаграждение е без значение с оглед изричната разпоредба на чл.64 ал.5 ГПК/отм./,още повече,че юрисконсултското възнаграждение се присъжда в полза на учреждението,а не на юрисконсулта. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение - да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.