Решение № 10614 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9516/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника 02 сектор при ООДЦ – СДВР подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. Георгиева, срещу решение №20668/2025г., постановено по адм. дело №4261/2025г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради което се иска атакуваното решение да бъде отменено и да се потвърди оспореният административен акт като правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. Ответникът – А. А., поданик на Йордания, чрез адв. А. Гонев, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се иска жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е поредно. Първоначално по жалба на А. А., поданик на Йордания, срещу заповед №УРИ 5392 ПАМ – 2788/24.08.2024г. на началник на 02-сектор ООДЦ-СДВР за принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване при Дирекция „Миграция“, е било образувано адм. дело №8936/2024г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, по което с решение №20761 от 21.10.2024г. е отменен оспорения административен акт. Срещу този съдебен акт е била депозирана касационна жалба. С решение №3854 от 10.04.2025г., постановено по адм. дело №11771/2024г. на Върховния административен съд е отменено решение №20761 от 21.10.2024г, по адм. дело №8936/2024г. на АССГ и е върнато делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ. Настоящото производство е при условията на втора касация и е насочено срещу решение №20668 от 16.06.2025г., постановено по адм. дело №4261/2025г. на АССГ, с което е отменен административния акт, като е прието, че е незаконосъобразен, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. На първо място е прието от съда, че административния акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. За да обоснове извода за незаконосъобразност на административния акт съдът е приел, че за да са налице материалноправните предпоставки за законност на заповедта за налагане на ПАМ са наличието на заповед за ПАМ по чл. 39а, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ, както и установено възпрепятстване изпълнение на заповедта или опасност от укриване. За безспорно е прието, че наложената на чужденеца ПАМ по чл. 39а, ал.1, т. 2 от ЗЧРБ не е влязла в сила, както и че в същата не е допуснато предварително изпълнение. Съдът е установил, че заповедта за налагане на ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ е предмет на съдебно оспорване, поради което е приел, че не налице първата предпоставка за налагане на принудителна административна мярка по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, поради което е било безпредметно да се обсъжда наличието на втората материалноправна предпоставка, а именно опасността от укриване. Решението е неправилно по см. на чл.209, т.3 АПК, но по различни от изложените в касационната жалба съображения. В настоящия случай като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането на лицето. От данните по делото е видно, че със заповед УРИ № 5392 ПАМ – 1542/28.07.2022 г. на началник отдел "Миграция" - СДВР на чужденеца е наложена ПАМ по чл. 44, ал.1 и чл. 41, т. 2 ЗЧРБ "Връщане до страна на произход" – Йордания. Съдът след извършена служебна проверка установи, че същата е била предмет на съдебен спор. С решение №35295 от 27.10.2025г., постановено по адм. дело №8642/2024г. на АССГ, е отхвърлена жалбата на чужденеца против заповед УРИ № 5392 ПАМ – 1542/28.07.2022 г. на началник отдел "Миграция" – СДВР. Така постановения съдебен акт е потвърден с решение №4220 от 17.04.2026г., постановено по адм. дело №2211/2026г. на ВАС. На следващо място е приложена докладна записка УРИ:5392р-1889 от 24.08.2024г., от която става ясно, че лицето А. А. е наясно, че няма основание на което да пребивава в страната. Твърдял е, че съобщенията поставяни на входната врата ги е видял, но не е искал да се яви в ОМ-СДВР. На чужденеца му е било разяснено, че е незаконно пребиваващ и следва да се завърне в страната си по произход, но същият категорично е заявил, че няма да се завърне и ще предприеме действия да се укрие и замине за друга страна от западна Европа. От събраните гласни доказателства, се потвърждава обстоятелството, че чужденецът е знаел за наложената ПАМ, но не искал да има отношение с полицията с оглед специфичното му здравословно състояние. Ирелевантни са останалите доказателства за административното производство. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че оспорената пред АССГ заповед е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, според която, в случай, когато за чужденеца, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране изпълнението на мярката. В разглеждания случай са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт. На първо място безспорно е налице заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 41, т. 1 от същия закон. Неправилно административния съд е приел, че след като в заповедта за налагане на принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход“ не е предвидено предварително изпълнение, както и че същата не е била влязла в сила /тъй като е била предмет на съдебен контрол/ не са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Това е така защото принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване, предвидено в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, има за цел да обезпечи изпълнението на взета по отношение на чужденеца принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т.2 от ЗЧРБ - "връщане до страната по произход – Йордания", която е наложена със заповед №5392 ПАМ - 1542/28.07.2022г. на началника на сектор „Миграция“ при СДВР. Последната към момента на постановяване на първоинстанционното решение не е била влязла в сила поради оспорването й по съдебен ред, но горното обстоятелство не я дисквалифицира като предпоставка по чл.44, ал.6 ЗЧРБ за издаване на процесната заповед, предвид преследваните със същата обезпечителни цели. От друга страна, законът предвижда, че тази мярка - принудително настаняване в СДВНЧ, се прилага в случаите, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, с която се налага мярката по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ или е налице опасност от укриване. Фактическите констатации, направени от органа въз основа на събраните доказателства, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденецът да се укрие и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Според дефиницията в § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка – в този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, а именно: решение №8582 от 27.08.2025г. на ВАС по адм. дело №8025/2025г. и решение №7441 от 26.07.2022г. на ВАС, по адм. дело №2329/2022г. Отделно от изложеното следва да се подчертае, че към настоящ момент заповед №5392 ПАМ - 1542/28.07.2022г. на началника на сектор „Миграция“ при СДВР е потвърдена с оглед горепосочени съдебни решения. На следващо място от така установените фактическите констатации следва да се приеме, че е налице и втората материланоправна предпоставка по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, а именно реална опасност чужденеца да се укрие (по смисъла на § 1, т. 4в ДР ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Реална опасност от укриване е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се обоснове предположение, че чужденецът ще се опита да се отклони от изпълнението на приложената мярка. Данни в тази насока са обстоятелството, че лицето се противопоставя на съобщения за явяване в ОМ-СДВР, категорично заявяване, че няма да се върне в страната си на произход и че ще предприеме всички възможни действия да се укрие и да замине за друга страна от западна Европа. Посоченото мотивира извод за обосновано предположение, че чужденецът може да затрудни или осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Липсата на възможност по отношение на чужденеца да бъдат приложени по-леки мерки за административна принуда може да се изведе от изложеното в цитираната в заповедта докладна записка. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че към момента на издаване на оспорения административен акт са изпълнени изискванията на закона за принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Видно от представените писмените доказателства по делото – докладни записки и др., чужденецът не изпълнява наложената му по принудителна административна мярка със заповед №5392 ПАМ – 1542/28.07.2022г., Ето защо законосъобразно и с оглед целта на ЗЧРБ е издадена обжалваната заповед за принудително настаняване на чужденеца. Като е достигнал до противоположен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Фактическата обстановка по делото е изяснена, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на А. А., поданик на Йордания срещу заповед УРИ № 5392-ПАМ-2788/24.08.2022 г. на началника на 02-сектор ООДЦ-СДВР следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, в полза на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на акта - Столична дирекция на вътрешните работи, на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 102,26 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,