Определение № 3142 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1425/2024 г.

Постъпила е частна жалба от Д. Найдекова от гр.Панагюрище срещу протоколно Определение от 09.10.2023г. по адм. дело №4742/2023г. по описа на ВАС на РБ, II-ро отд., с което е оставено без разглеждане депозираното от същата искане за отмяна на влязло в сила Разпореждане №22 от 15.09.2022г. по а.н.п. №21/2021г. по описа на ВАС на РБ и е било прекратено съдебното производство. С частната жалба се навеждат многобройни доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на тричленен състав на ВАС на РБ по посоченото дело, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. С допълнително становище от 15.01.2024г. Найдекова е поискала настоящият състав да отправи искане до КС на РБ по чл.150 ал.2 от Конституцията на РБ с оглед наличие на несъответствие на чл.304- чл.306 и чл.239,т.6, чл.227 „а“ чл.235 „а“ и чл.242 „а“ АПК и на чл.213 „а“, ал.8 във вр. с ал.1 АПК и текстове от Конституцията на РБ. Писмено възражение в срока по чл.232 във вр. с чл.249 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Петчленен състав при Втора Колегия, намира така депозираната частна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане искането за отмяна на Найдекова и е прекратил производството по него, тричленният състав на ВАС е приел от една страна, че актът, чиято отмяна се търси не попада в кръга, очертан в чл.237 ал.1 АПК, а от друга, че искателят не е страна в производството, в което е постановен този акт. Тези изводи на тричленния състав следва да се споделят. На първо място не е спорно, че Д. Найдекова е входирала на дата 19.12.2022г. във ВАС на РБ искане за отмяна за влязло в сила прекратително разпореждане по а.н.п. №21/2021г. по описа на ВАС на РБ. Последното производство се е развило по повод входирана от лицето жалба от 08.06.2021г. с искане за налагане на членовете на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на РБ на административно наказание по чл.304 АПК за неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение №3998 от 30.03.2021г. на ВАС на РБ по адм. дело №5900/2020г. С разпореждане №22 от 15.09.2022г. на Председател на отделение във ВАС на РБ по образуваната по тази жалба административно-наказателна преписка №21/2021г. по описа на ВАС е приел, че не са налице изискуемите се предпоставки за реализиране на административно-наказателната отговорност на членовете на Съвета на нотариусите, поради което прекратил преписката, като препис от разпореждането бил връчен и на Найдекова. Няма данни по приложените дела, или твърдения от страна на частния жалбоподател, този прекратителен акт да е бил оспорен. Вместо това в указаните в чл.240 АПК срокове Найдекова е депозирала искане за отмяна на прекратителното разпореждане. Настоящият петчленен състав намира, че преди всичко следва да се посочи, че доколкото основанията на тричленния състав за прекратяване на производството по искането за отмяна касаят характера на акта, предмет на отмяна(чл.237 АПК) и легитимираните лица, имащи право да искат такава(чл.238 АПК), то в тази насока следва да се концентрират и изводите му. Преди всичко обаче следва да се посочи, че доколкото формирането на същите е резултат от характера на основното производство(във връзка, с което е направено и искането за отмяна), то в по-общ план е необходимо да се отбележи, че производството по реда на чл. 304 и сл. от АПК е административнонаказателно и цели санкциониране на длъжностни лица, отговорни за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Както правилно е посочил тричленният състав на ВАС в мотивите на оспореното определение, разпореждането на Председателя на отделение на ВАС, постановено в това административнонаказателно производство има санкционен, а не правораздавателен характер. Този акт подлежи на инстанционен контрол пред тричленен състав на ВАС на РБ(какъвто, както се посочи по-горе не е упражнен от легитимираните за това субекти). По своята същност това производство е сходно с уредените такива с чл.143а АПК, респ. глава IX от ГПК, в които съдът налага наказания „Глоба“ на страни, свидетели, вещи лица и др. Т.е. тук съдът прилага определени в закона санкции, налагани от него по административен по своята същност ред, като форма на процесуална принуда, за да се осъществява едно ефективно правораздаването по конкретните дела. С оглед на това и правоотношение в тези случаи се развива и съществува между наказваното лице и наказващия орган. В тези хипотези на съдебна администрация, целяща осигуряване на нормалното осъществяване на правораздаването, субектите, които довеждат до знанието на съда твърденията си за извършено определено поведение, санкционирано по посочения от закона начин, не придобиват само на това основание качеството на страна в производство по реализиране на тази отговорност, освен ако самият позитивно-правен ред не им го признава изрично. В казуса безспорно Найдекова е поискала компетентното лице по чл.306 ал.2 АПК да упражни правата си и наложи санкции по този ред на конкретни длъжностни лица, но това не обосновава възникването за нея впоследствие на права да оспорва актовете, с които това производство приключва, още повече, че няма пречка това производство да се развие и служебно(напр. при констатации, направени от самите компетентни лица при разглеждане на друго съдебно производство). В този смисъл сигнализиращо за евентуално неизпълнение на съдебно решение лице, подобно и на подалото сигнал за престъпление лице, не могат да обосноват само на това основание легитимация да оспорват актовете, постановени по него, с които то приключва. Или точни са изводите на тричленния състав, че в случая не е налице както надлежен субект, посочен в чл.238 АПК, така и надлежен акт, попадащ в обхвата на чл.237 АПК. Следва да се посочи в тази връзка, че чл.237 ал.1 АПК има предвид влезли в сила разпореждания, преграждащи развитие на делото, каквото оспореният акт от 15.09.2022г. очевидно не е, след като с него е разрешен по същество въпроса на самото производство(оправомощените лица могат да наложат или да не наложат наказание). В казуса е прието, че не е налице осъществено нарушение по чл.304 ал.1 АПК от посочените длъжностни лица, поради което и преписката е била прекратена(по арг. от чл.54 ЗАНН), т.е. отказано е налагането на наказание. В посочената насока е практиката на настоящия петчленен състав, дадена с Определение №9878 от 18.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2023 г.. По отношение направеното допълнително искане на Найдекова от 15.01.2024г., настоящият състав да отправи искане до КС на РБ по чл.150 ал.2 от Конституцията на РБ с оглед наличие на несъответствие на чл.304 - чл.306, чл.239,т.6, чл.227 „а“, чл.235 „а“ и чл.242 „а“ АПК и на чл.213 „а“, ал.8 във вр. с ал.1 АПК и Конституцията на РБ, то следва да се посочи, че същото се явява без основание. Действително след постановяване на контролирания тук акт, респ. дори след подаване на частната жалба, е налице изменение на Конституцията на РБ, направено с ДВ бр.106/22.12.2023г. в сила от 26.12.2023г., което дава възможност всеки съд по искане на страна по делото да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Доколкото създадената с изменението възможност има незабавно действие, касателно възможността за сезиране по вече висящи дела, то следва да се извърши и преценката му по същество. На първо място искането е със значителен обхват, тъй като от една страна се оспорва конституционността на самия институт на чл.304 – чл.306 АПК(чрез който напрактика Найдекова се домогва да осъществи определена юридическа отговорност на посочените от нея длъжностни лица), а отделено са оспорени и различни други норми от АПК – чл.239,т.6 АПК(конкретно основание за отмяна), чл.227„а, чл.235 „а“ и чл.242 „а“ АПК(въвеждащи различни такси в касационните производства и производството по отмяна), както и на чл.213 „а“, ал.8 във вр. с ал.1 АПК(касателно предоставени правомощия на председателите на отделения във ВАС на РБ). Настоящият петчленен състав намира, че не са налице основания за сезиране на Конституционния съд. На първо място за част от законовите текстове съществува изрично произнасяне на Конституционния съд(виж. Решение № 5 от 19.04.2019 г. по к. д. № 12/2018 г.), като този състав на Съда не споделя необходимостта от сезиране на КС, поради развитите конкретни виждания на частния жалбоподател за значението на цитираното решение на КС. За друга част Найдекова е реферилала, че същите противоречат на текстове от Конституцията, посочени в частната и жалба или такива, развити в допълнително представеното от нея становище. При внимателен прочит на първия документ се установява, че в него са посочени само чл.119 ал.2 и ал.3 от КРБ, касаещи създаването на специализирани съдилища, респ. забраната за съществуване на извънредни такива. В тази насока също няма основания за сезиране на КС, вкл. и с оглед актуалните виждания на последния за съществуващата система на специализираните административни съдилища, дадени с негово Решение №2 от 14.02.2023 г. по к. д. № 1/2022 г.. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав – за оставяне на това искане на частния жалбоподател без уважение. С оглед на изложеното искането за отмяна законосъобразно е оставено без разглеждане, а производството пред ВАС на РБ правилно е било прекратено, като недопустимо на посочените основания. По тези съображения, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия