Определение № 405 от 07.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2619/2024 г.

за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Й. И. срещу определение № 2769/29.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2827/24 г. на Апелатвен съд София, с което е потвърдено определение № 72/02.10.2024 г. по т. д. № 33/2022 г. на Окръжен съд Кюстендил за отказ касаторът да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса по подадена от него въззивна жалба срещу решението на окръжния съд. Жалбоподателят изразява становище, че атакуваното определение е незаконосъобразно и претендира неговата отмяна като излага съображения за неоснователността на предявения срещу него иск с правно основание чл. 240 ЗЗД. Като основание за достъп до касационен контрол посочва наличие на очевидна неправилност. Препис от частната жалба не се изпраща. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на Окръжен съд Кюстендил за отказ касаторът да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса по подадена от него въззивна жалба. В мотивите на въззивното определение съдът е изложил съображения, че в резултат на извършена служебна справка е установено разминаване на декларираните от И. данни за притежавани имущества с действителното правно положение. Молителят е вписан като управител и съдружник в четири търговски дружества, което според въззивния състав навежда на вероятен извод за наличие на възможност той да заплати дължимата се за подадената от него въззивна жалба държавна такса в размер на 2 800 лв. Допускането на касационно обжалване предполага подробно аргументирано от касатора наличие на някое от основанията за факултативен или директен достъп до касационен контрол, като според разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, касационната инстанция следи служебно единствено за наличие на пороците нищожност и недопустимост. В случая жалбоподателят декларативно се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК без да излага съображения защо счита, че е налице тази квалифицирана форма на неправилност. В практиката на ВКС многократно е разяснявано, че очевидната неправилност е порок, който е изводим директно от мотивите на въззивния акт без необходимост от извършване на същинската инстанционна проверка относно правилно приложение на материалния или процесуалния закон, както и обсъждане на доказателствата по делото, или установяване на релевантните факти. Пороците, които водят до очевидна неправилност, са приложение на норма, която не представлява част от обективния правен ред, или правна норма е приложена в нейния обратен смисъл, или са нарушени правила от неюридически характер /опитни или логически/, или е налице драстично нарушение на основни правни принципи. Частният касатор не е изложил съображения относно наличието на конкретен порок на обжалвания въззивен акт, а единствено се е задоволил да ги изброи като принципно възможни. Следва да бъде посочено и, че твърдението за очевидна неправилност не кореспондира с оплаквания в частната касационна жалба срещу незаконосъобразност на обжалвания акт, а тя на практика съдържа преповтаряне на изложените в отговора на исковата молба твърдения, т. е. в нея не се сочат пороци на атакувания въззивен акт. Тъй като не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол, такъв следва да бъде отказан. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС