Определение № 307 от 19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4342/2016 г.

Производството по делото е образувано по молбата на М. Л. Ж., понастоящем в затвора В., чрез назначения му процесуален представител адвокат Р.А. за отмяна на решението на Варненския районен съд от 10.ІV.2011г. по гр.д. № 8447/2010г., с което е отхвърлен предявеният от него срещу ОД на МВР В. иск за присъждане на 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на противоправно поведение на служител на Дирекцията, който в нарушение на служебните си задължения разпространил служебна информация, станала достояние на пресата и на обществото. В молбата, уточнена от процесуалния представител на Ж., като основание за отмяна се сочи, че вследствие нарушаване от съда на процесуалните правила последният е бил лишен от възможността да участва в делото, не е бил надлежно представляван и не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. След постановяването на атакуваното решение упълномощеният от молителя адвокат Н.В. се отказал от дадените му пълномощия и така молителят останал без процесуален представител, който да атакува решението пред въззивния съд, а той самият не можел сам да се справи с тази процедура. Не било разгледано заявеното от него искане /на л.139/ за правна помощ. Ответникът по молбата за отмяна ОД на МВР В. не е дал отговор по реда на чл.306 ал.3 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, съображенията за което са следните: Отмяната, предвидена в Глава двадесет и четвърта на ГПК, е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, при наличие на някоя от изрично и изчерпателно посочените в чл.303 ал.1 от ГПК предпоставки. Молбата за отмяна се подава в предвидения в чл.305 ал.1 ГПК тримесечен срок, чието начало зависи от конкретно заявеното основание за отмяна. В разглеждания случай релевираното от Ж. основание за отмяна е това по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, поради което и по силата на чл.305 ал.1 т.5 ГПК молбата следва да е подадена в тримесечен срок от узнаване на атакуваното решение. Препис от постановеното на 10.ІV.2011г. първоинстанционно решение е връчен на упълномощения от Ж. адвокат Н.В. на 28.ІV.2011г. Препис от решението е връчен и лично на ищеца, сега молител, на 02.V.2011г. Подадената от него по пощата на 13.V.2011г. въззивна жалба му е върната като просрочена с влязло в сила на 26.Х.2011г. определение. При това положение молбата за отмяна, подадена на 26.V.2016г. и уточнена с молба от 13.ІХ.2016г., е извън предвидения в чл.305 ал.1 т.5 ГПК преклузивен срок, поради което тя е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,