Решение № 556 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г.

Решение № 556 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. К., град Г., подадена от пълномощника му адвокат А, срещу въззивно решение № 194 от 27.10.2008 г. по гр. дело № 161/2008 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 469 от 20.07.2006 г. по гр. д. № 76/2006 г. на Габровския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Е. "Р", град Г., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 5 500 лв. Въззивният съд е приел, че е в тежест на ищеца да докаже неизпълнението от ответника на договорените СМР. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е доказал неизпълнението на СМР от ответника. Ответникът по касационната жалба Р. М. М., действащ като Е. "Р", град Г., оспорва жалбата. С определение № 682 от 6.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 194 от 27.10.2008 г. по гр. дело № 161/2008 г. на Габровския окръжен съд. О. е допуснато по въпроса за разпределение на тежестта за доказване при исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, който е решен в противоречие с задължителната практика на ВКС. Според нея в тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за това плащане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: По делото е установено, че страните са сключили договор за изработка. Ищецът е възложил на ответника да извърши ремонт на апартамент. Изплатено е възнаграждение в размер на 7 000 лв. Ищецът е развалил договора поради неизпълнение. Според него неизвършените СМР са на стойност 5 500 лв. Неправилен е изводът на въззивния съд, че е в тежест на ищеца да докаже неизпълнението от ответника на договорените СМР. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че след като ответникът, чиято е доказателствената тежест съобразно изложеното по-горе, не е доказал, че е извършил СМР на стойност по-голяма от 1500 лв., то искът е основателен. При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил неправилен извод за неоснователност на иска. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе искът трябва да бъде уважен като основателен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 911.50 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.