Определение № 8757 от 27.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Я. Д., чрез адв. В. Пенчев, против определение № 17150/05.05.2026 г., постановено по адм. дело № 12442/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед №8121К-11552 от 21.10.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която е възстановен на длъжността началник отдел „Логистично обслужване на териториални структури“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (ДКИС) на МВР. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, като наведените в жалбата му конкретни доводи и съображения сочат на отменителното основание по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на АССГ за липса на правен интерес от обжалване на процесната заповед. Поддържа, че последната засяга негови права и законни интереси, доколкото с нея органът по назначаването не е изпълнил задължението си да го възстанови на предишната заемана длъжност в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено последното му по ред уволнение поради съкращаване на длъжността. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане по същество от административния съд. Претендира разноски за частното производство. Ответникът – министърът на вътрешните работи, надлежно уведомен, не депозира отговор по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид касационните основания и прецени данните по делото в рамките на дължимата проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, формира следните изводи от фактическа и правна страна: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед №8121К-11552 от 21.10.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 67, ал. 5, т. 4 и чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и в изпълнение на влязло в сила решение № 23925/18.11.2024 г. на АССГ и определение № 3620/07.04.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), докладна записка рег. № 5290р-19705/10.10.2025 г., писмо рег. № 4576р-5636/14.10.2025 г. и заявление рег. № 812100-7423/17.04.2025 г. В. Я. Д. е възстановен на длъжност началник отдел „Логистично обслужване на териториални структури“ при ДКИС на МВР. За да остави жалбата на В. Д. без разглеждане и прекрати производството по делото, съдът е изложил съображения, че настъпилите в администрацията изменения в периода от освобождаване на лицето до възстановяването му са изцяло в правомощията по целесъобразност на органа, които не подлежат на оспорване, вкл. „на ревизия с обратно действие“, към каквото съдът приема, че е насочено искането на служителя. Според решаващия състав релевантното обстоятелство, относимо към преценката за допустимост на производството, е, че промяната в отделите е факт към момента на подаване на заявлението, вкл. и към произнасянето на органа по това заявление, и този факт е, че длъжността, от която лицето е съкратено и иска да бъде възстановено на нея – и към 17.04.2025г. и към 21.10.2025 г. – не съществува. Съдът е развил съображения и че заповедта за възстановяването на длъжността не е елемент от правопораждащия фактически състав на възстановяването на държавна служба и поради това същата не подлежи на оспорване, освен в частта относно датата на възстановяване и евентуално определеното възнаграждение. По-нататък в мотивите на определението съдът е посочил, че предвид липсващата в щатното разписание длъжност началник отдел „Териториални КИС-Юг“ при ДКИС на МВР, считано от 2023 г., не е имало възможност жалбоподателят да бъде възстановен на тази длъжност, поради което с процесната заповед на практика той не е бил възстановен, а наново назначен на длъжност началник отдел „Логистично обслужване на териториални структури“ при ДКИС на МВР. Освен това, според съда, с приемането на въпросното „назначаване“ (писмено изразено съгласие с полагане на подпис върху предложението да бъде възстановен на тази длъжност) лицето се е лишило от възможността да обжалва заповедта, т.е. за него е отпаднал правният интерес от оспорване на извършеното възстановяване/“назначаване“. Съдът е допълнил още, че оспорването е недопустимо и поради това, че с евентуалната отмяна на заповедта не може да бъде постигната правната промяна така, както иска жалбоподателят, тъй като нито органът, нито съдът могат да създадат служебно правоотношение с лицето на длъжност, която вече не съществува в администрацията. С тези съображения жалбата на В. Я. Д. е приета за недопустима при наличие на основанията по чл. 1549, т. 1 и т. 4 от АПК, оставена е без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е неправилно. Изводите на съда за недопустимост на жалбата са необосновани, изведени са при неправилно установена и неправилно преценена фактическа обстановка по делото, поради което са изцяло незаконосъобразни. Погрешно е установяването на АССГ, че към момента на произнасянето на органа с процесната заповед по заявлението на В. Я. Д. не съществува отдел „Териториални“ при ДКИС на МВР, респ. не съществува длъжността началник отдел „Териториални“ при ДКИС на МВР, а вместо тази длъжност е „налична“ длъжността, на която лицето реално е възстановено - началник отдел „Логистично обслужване на териториални структури“ при ДКИС на МВР. Тази констатация на съда не кореспондира с относимите доказателства по делото - заповед №8121К-4530/20.05.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която е утвърден нов щат на ДКИС на МВР, в сила от 02.06.2025 г. (лист 182 от първоинстанционното дело). Видно от съдържанието на последната, настъпилите структурни и длъжностни изменения в ДКИС в периода между подаване на заявлението на Д. за възстановяване на предишната длъжност (17.04.2025 г.) и датата на издаване на заповедта за възстановяването му на длъжност началник отдел „Логистично обслужване на териториални структури“ при ДКИС на МВР (оспорената заповед – 21.10.2025 г.) не са свързани със закриване на отдел „Териториални“ при ДКИС на МВР, респ. със съкращаване на длъжността началник на този отдел, а единствено е предвидено съкращаването, наред с други щатни бройки в други отдели, и на една щатна бройка за длъжността младши експерт в сектор „Кюстендил“ при отдел „Териториални“. Паралелно с това, в ДКИС, част от която е отдел „Териториални“, се създава нов отдел - „Логистично обслужване на териториални структури“ - с общо 6 щатни бройки, една от които за длъжността началник на отдела, на която именно е възстановен жалбоподателят с процесната заповед. Неправилната констатация на съда, че отдел „Териториални“ е бил заменен с отдел „Логистично обслужване на териториални структури“ и поради това не е могло да бъде удовлетворено искането на Д. да бъде възстановен на длъжността началник отдел „Териториални“ е довело и до неправилната преценка на съда на обстоятелствата, свързани с установяването на правния интерес на жалбоподателя от инициираното съдебно производство. Тук следва изрично да се посочи, че със заявление рег. № 812100-7423/17.04.2025 г. В. Я. Д. е поискал да бъде възстановен по реда на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл на предишната заемана от него длъжност – началник отдел „Териториални КИС-Юг“ при ДКИС на МВР, но доколкото същата е трансформирана в длъжността началник отдел „Териториални“ при ДКИС на МВР (създадена в щата на ДКИС на МВР, считано от 28.09.2023 г.), жалбоподателят изрично е уточнил в заявлението си, че следва да бъде възстановен именно на длъжността началник отдел „Териториални“ при ДКИС на МВР. Това обстоятелство не е взето предвид и съответно анализирано от първоинстанционния съд, който се е ограничил до констатацията, че отдел „Териториални КИС-Юг“ при ДКИС на МВР не съществува нито към момента на подаване на заявлението, нито към момента на произнасянето по него, поради което правният интерес от оспорване на възстановяването по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е отпаднал, доколкото дори и в случай че бъде уважена жалбата, практически невъзможно било постигането на целения с нея правен ефект – възстановяването на служителя на несъществуваща длъжност. Тези изводи на съда като неправилни и незаконосъобразни не се споделят от настоящия касационен състав. Впрочем, следва да се подчертае, че в мотивите на обжалваното определение се смесват съображения, относими към проверката за допустимост, с такива, относими към проверката за основателност на жалбата срещу заповедта, с която е извършено процесното възстановяване на предишна длъжност. Въпросът дали съкратената (предишната по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл) длъжност и тази, на която лицето е възстановено, са идентични и в каква степен органът по назначаването е изпълнил според изискванията на закона задължението си по смисъла на посочената разпоредба, е въпрос по съществото на материалноправния спор относно законосъобразността на извършено възстановяване на предишната длъжност, докато по настоящото дело спорен е единствено въпросът относно допустимостта на подобно съдебно производство. За да е налице правен интерес от оспорването на такава заповед, следва с нея да се засягат (нарушават или застрашават) права или законни интереси на адресата. В случая в жалбата си до АССГ В. Я. Д. твърди тъкмо наличието на такива неблагоприятни за него обстоятелства, които са от естество да обосноват правен интерес от обжалването на въпросната заповед. С нея той действително бива възстановен на служба след отмяна с влязло в сила решение на заповедта за последното по ред прекратяване на служебното му правоотношение, но определената му длъжност е различна от предходно заеманата. Предишната заемана от Д. длъжност е началник отдел „Териториални КИС-Юг“ при ДКИС на МВР, като той не оспорва факта, че тази длъжност е била трансформирана в длъжността началник отдел „Териториални“ при ДКИС на МВР. Последната е била вакантна в периода 28.09.2023 г. - 30.04.2025 г. (за който се отнасят представените по делото доказателства – поименни щатни разписания на ДКИС). Това е и причината в заявлението си рег. № 812100-7423/17.04.2025 г. В. Я. Д. да поиска да бъде възстановен именно на длъжността началник отдел „Териториални“ при ДКИС на МВР. Доколкото това искане, основано на влязлото в сила решение № 23925/18.11.2024 г. по адм. дело № 8935/2024 г. на АССГ, не е било удовлетворено (макар към 17.04.2025 г. посочената длъжност да е била вакантна), и предвид междувременно настъпилите структурни промени в ДКИС на МВР, касаещи създаването на нов отдел - „Логистично обслужване на териториални структури“, начело на който жалбоподателят е поставен с процесната заповед за възстановяване на длъжност (издадена 6 месеца и 4 дни след заявлението на служителя за възстановяване), следва обосновано да се приеме, че в жалбата си до АССГ, с която е оспорил заповедта за възстановяване, Д. е изложил достатъчно обстоятелства и аргументи в подкрепа на твърдението си за засягане на негови права интереси вследствие на процесната заповед. В тази връзка не без значение е обстоятелството, че новосъздаденият отдел „Логистично обслужване на териториални структури“ (съгласно заповед № 8121К-4530/20.05.2025 г. на министъра на вътрешните работи), всъщност не е нов за структурата на ДКИС, този отдел е съществувал и преди, за кратко време през 2024 г., като именно с неговото „фиктивно“ съществуване е била обоснована незаконосъобразността на последното поред прекратяване на служебното правоотношение на Д. като началник на този отдел, установена с цитираното по-горе решение на АССГ. С настоящата заповед, издадена в изпълнение на същото съдебно решение - решение № 23925/18.11.2024 г. по адм. дело № 8935/2024 г. на АССГ, Д. е възстановен отново на длъжност началник отдел „Логистично обслужване на териториални структури“, като обосновката на органа за това е за включване в щата на дирекцията на тази длъжност, която твърди, че е идентична като нормативно определена позиция със заеманата от Д. длъжност и съответна на образованието и придобития от него ранг. С оглед защитата на правата и интересите на служителя, свързани с правото му да заема определена длъжност в администрацията, съгласно влязло в сила решение на съда, следва да се допусне възможността за съдебен контрол върху акта на органа по назначаването, издаден въз основа и в изпълнение на съответното съдебно решение. Фактът, че за съда липсва компетентност да контролира по същество преценката на административния орган (да замести волята му) по въпросите на структурната и кадровата организация в съответната администрация, не изключва a priori възможността за осъществяване на контрол за законосъобразното упражняване на правомощията на органа, предоставени му в условията на оперативна самостоятелност. Проверката за законосъобразност на административния акт (в това число издадения по целесъобразност), освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощията, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закона. За да бъде извършена тази проверка по същество, гарантираща защитата по съдебен ред на правата и законните интереси на засегнатото лице, следва да бъде допуснато съдебното производство по подадената от В. Я. Д. жалба срещу заповедта, за която той твърди, че го засяга неблагоприятно посредством постигането на правен ефект, различен от целения със закона. При разглеждане на жалбата по същество, следва да се има предвид, че възможността за възстановяване на заемана длъжност при отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение не е равнозначно на възникване на ново правоотношение за друга длъжност, както неправилно е приел първоинстанционният състав в обжалваното определение. Напротив, съществувалото до незаконосъобразната заповед правоотношение се счита за непрекъснато, т.е. законът въвежда презумпция, че незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, която впоследствие е отменена, не прекъсва това правоотношение. То продължава да съществува във вида, в който е било преди издаването на заповедта, поради което за да продължи, е достатъчно и необходимо служителят да се яви да заеме длъжността в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за отмяна на уволнението, което в случая е сторено от служителя – вж. в този смисъл решение № 13148/17.12.2025 г. по адм дело № 7147/2025 г. по описа на ВАС. Практиката на ВАС е последователна и в разбирането за дължимостта от изпълнение на задължението на органа по назначаването да възстанови служителя на предишната длъжност независимо от структурните промени в администрацията, настъпили в периода между прекратяването на служебното правоотношение и съдебната отмяна на разпореждащия го акт - вж. в този смисъл решение № 2991/17.03.2026 г. по адм. дело № 269/2026 г. по описа на ВАС. В случай че при междувременно настъпилите структури и персонални промени заеманата от служителя преди незаконосъобразното му уволнение длъжност не съществува като нормативно определена позиция в длъжностното разписание, органът е длъжен да разпореди възстановяване на сходна длъжност – сходна като система от функции, задължения и изисквания за заемането й предвид легалната дефиниция на понятието „длъжност в администрацията“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията – вж. в този смисъл решение № 5632/04.05.2017 г. по адм. дело № 2151/2017 г. по описа на ВАС. Проверката за сходство, съответствие между предходно заеманата от служителя длъжност и длъжността, на която е възстановен, попада във фокуса на дължимия от съда контрол за законосъобразност по отношение на акт от вида на процесния. Предвид изложеното оспорваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. На основание чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 236 от АПК разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение