Определение № 3058 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Б. П. Б. против определение № 41961 от 15.12.2025 г. и определение № 41967 от същата дата постановени по адм.д. № 3980/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с които е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № РТР24-РА-50-14/08.08.2024 г., поправена със Заповед № РТР24-РД56-390/03.12.2024 г. и двете издадени от главния архитект на район Триадица, с която е одобрен ИПЗ за УПИ ХVІІІ-232а, 232б /ПИ 68134.1007.328/, кв. 48, м. Кръстова вада, м. Южен парк - 4 част и РУП за УПИ ХVІІІ-232а, 232б /ПИ 68134.1007.328/, кв. 48, м. Кръстова вада и контактен УПИ ХVІІ-232б и 232а / ПИ 68134.1007.327/, кв. 48 и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваните определения като постановени в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната им и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на направените по делото пред настоящата инстанция разноски. Ответникът – главен архитект на район Триадица, Столична община, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Ответникът И. Ж. Д., чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва частната жалба. Моли определенията да бъдат оставени в сила. С определение № 41961 от 15.12.2025 г. постановено по адм.д. № 3980/2025 г. по описа на Административен съд София – град, е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател заповед № РТР24-РА-50-14/08.08.2024 г., поправена със заповед № РТР24-РД56-390/03.12.2024 г. и двете издадени от главния архитект на район Триадица поради липса на правен интерес от оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК, а с определение № 41967 от 15.12.2025 г. е допусната поправка на допусната в диспозитива на определение /погрешно посочено като „решение“/ № 41961/15.12.2025 г., очевидна фактическа грешка, като след диспозитива „оставя без разглеждане жалбата …..“ е добавен диспозитив „и прекратява производството по адм.д. № 3980/2025 г. по описа на АССГ“. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че настоящият частен жалбоподател няма правен интерес от оспорване на издадената от главния архитект на район Триадица, Столична община заповед, тъй като не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал.2 ЗУТ, които са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Сочи, че в заповедта за изменение на плана за застрояване е посочено изрично, че с него не се допуска намалено разстояние по страничните регулационни линии, включително и през дъно с имота на жалбоподателя, което било потвърдено и от приетата съдебно–техническа експертиза. Посочва, че в имота на частния жалбоподател липсва заварена сграда, липсва новопредвидена такава и че имота към настоящия момент не е регулиран. Определението е правилно. Наличието на правен интерес от оспорването е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно, като липсата й води до недопустимост на оспорването, както законосъобразно е приел и административният съд. Нормата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ предвижда, че заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите на недвижимите имоти, които са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Алинея 2 на цитираната разпоредба сочи кои имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, а това са имотите - предмет на самия план; съседни имоти, включително имоти през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че за жалбоподателя не е налице нито една от посочените в чл. 131, ал. 2 ЗУТ предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес от оспорване на заповедта. От представените по делото доказателства, включително и приетата съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин установяват, че оспорената от настоящия частен жалбоподател заповед не засяга имота му – поземлен имот с идентификатор 68134.1007.323 по кадастралната карта на град София. Няма спор между страните по делото, че имотът на жалбоподателя не е предмет на самия план, т.е. не е налице хипотезата на чл. 131 ал. 2 т. 1 ЗУТ, тъй като предмет на плана е съседния на неговия имот. Предвид на това, че жалбоподателите се легитимират като собственици на имот, съседен на имота, предмет на плана одобрен с оспорената заповед, то относимите към преценката за наличие на правен интерес от оспорване са хипотезите на чл. 131 ал. 2 т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗУТ. Правилен е изводът на съда за неприложимост на хипотезата и на ал.2, т.2 на чл. 131 ЗУТ, предвид, че с изменението на плана за застрояване по оспорената заповед не е допуснато свързано застрояване между имота на жалбоподателя и имота предмет на плана. Правилен е и изводът на съда за липса на наличие на предпоставките по чл. 131 ал. 2 т. 3 и 4 ЗУТ за да се приеме допустимост на оспорването. Видно от приетото по делото заключение на СТЕ и най-вече от графичната част на проекта се установява, че предвиденото с проекта застрояване е съобразено с изискванията на чл. 31 ЗУТ, регламентиращи минималните разстояния на сградите на основното застрояване до страничните граници на имота, включително и към дъното на същия. Разстоянието на линиите на застрояване до дъното на имота е предвидено да е повече от 6 м. / в случая близо 8 м/, като е спазено изискването на чл.31, ал.2, т.2 ЗУТ за средно застрояване, каквото е предвидено с проекта. Правилен е извода, на съда от първа инстанция, че тъй като липсва заварена сграда в имота на жалбоподателя, липсва и новопредвидена такава не следва да се изследва хипотезата на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ, през призмата на чл. 131, ал. 2, т. 3 от същия закон относно това допуснати ли са намалени разстояния между сгради през дъната на имота. Не е установена и промяна на предназначението на имота, каквото е изискването на чл. 131, ал.2, т. 4 ЗУТ, за да може частният жалбоподател да попадне в кръга на заинтересованите лица, тъй като същият продължава да бъде отреден за жилищно строителство. С оглед изложеното в частната жалба /за ограничения в режима на застрояване и във възможността на жалбоподателя да реализира в цялост бъдещите си инвестиционни намерения/, остава спорен въпроса единствено налице ли е в случая хипотезата на чл. 131 ал. 2 т. 5 ЗУТ – дали с одобрения проект се въвеждат ограничения в режима на застрояване или ползване по отношение на имота на жалбоподателя. Притежаваният от частния жалбоподател имот към настоящият момент представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1007.323 по кадастралната карта на град София. За имота липсва действащ подробен устройствен план както регулационен, така и застроителен. Съгласно нормата на чл. 12, ал. 2 ЗУТ застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план. Регулирането на имота и разрешаване на застрояване на същия, са бъдещо несигурно събитие, с което събитие, застрояването в УПИ ХVІІІ-232а, 232б, кв. 48, м. Кръстова вада не следва да се съобразява. Към настоящия момент не е възможно да се приеме, че с разрешеното с обжалваната заповед застрояване в УПИ ХVІІІ-232а, 232б се въвеждат ограничения в режима на застрояване на нерегулиран поземлен имот, тъй като режим на застрояване в този имот не съществува въобще. По изложените съображения се явява правилен извода на съда, че жалбоподателя не попада в кръга на лицата по чл. 131 ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ, които имат право да оспорват заповед от категорията на процесната и е оставил същата без разглеждане. След като е жалбата е оставена без разглеждане, прекратяването на производството е законосъобразна последица, съгласно чл. 159 АПК, поради което е правилно и второто от двете обжалваните определения. Оспорените определения като правилни следва да бъдат оставени в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,