Определение № 9017 от 22.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5910/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. Б., с [ЕГН], подадена чрез адвокат - пълномощник, против Определение № 2347/05.03.2024 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 11564 по описа за 2023 г. на този съд. С определението е оставена без разглеждане жалбата му срещу предоставена административна услуга от Българска народна банка (БНБ), Дирекция „Регистри“, по Заявление с вх. №БНБ-113137 от 26.10.2022 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага подробни съображения, че съдът не е изпълнил дадените му указания от ВАС. Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Прилага списък с разноски. Ответникът по ЧЖ оспорва основателността. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки доводите на страната и събраните доказателства, прецени ЧЖ като процесуално допустима, защото е депозирана от страна по делото и в законоустановения срок. Разгледана по същество ЧЖ е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Д. П. Б. срещу предоставена административна услуга от БНБ, Дирекция „Регистри“ по Заявление с вх. № БНБ-113137 от 26.10.2022 г. и във вр. с Решение № 11754/29.11.2023 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. дело № 4547/2023 година. Съдът е обосновал извод, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК - поради липса на годен за оспорване административен акт и липса на правен интерес за жалбоподателя. Приел е за безспорно установено, че на 04.11.2022 г. Б. лично е получил Справка за кредитна задлъжнялост с peг. №115548/01.11.2022 година. Мотивирал се е с обстоятелството, че предоставянето на информация от Централния кредитен регистър (ЦКР) относно кредитната задлъжнялост на лицата - физически или юридически, е административна услуга по смисъла на §1, т.2, б. „в“ ДР на ЗА - извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице, съответно само отказът за извършване на административна услуга подлежи на съдебен контрол, но не и предоставянето на справка с данните, събирани и съхранявани в ЦКР. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Съдът правилно е приел, че е родово компетентен за разглеждане на жалбата във връзка с дадените указания от състав на ВАС, Осмо отделение, достигайки до обоснован извод за нейната недопустимост. Не е спорно по делото, че Б. е депозирал заявление за получаване на информация от ЦКР, по което е била изготвена и предоставена на лицето справка, съобразно приложимата нормативна уредба. Липсват твърдения от страна на Б. ксасателно верността на информацията, съдържаща се в получената справка. Правилен е изводът на съда, че предоставянето на информация от ЦКР относно кредитната задлъжнялост на лицата е административна услуга по смисъла на §1, т.2, б. „в“ ДР на ЗА. Съгласно чл.19, ал.2 от Наредба №22/2009 г. за Централния кредитен регистър (Наредбата) информацията за кредитната задлъжнялост за клиентите включва данни за текущото състояние на кредитите, както и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период. Видно е, че погасените кредити, по които липсват просрочия, не са част от информацията за кредитната задлъжнялост на лицето, предоставяна от ЦКР, и поради тази причина те не са част от справките, издавани по реда на чл. 23 от Наредбата. Правилно във връзка с гореизложеното, жалбата на Б. срещу извършената административна услуга е оставена без разглеждане от съда като недопустима на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК и производството по делото е било прекратено. Допустимостта на жалбата е оспорена от ответната страна, т.к. на Б. е предоставена справка от 20 страници, за кредитна задлъжнялост. Освен това, в конкретния казус е видно, че информацията от ЦКР не съдържа властническо волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения на отделни граждани или организации. В същия смисъл е приетото от административния съд, че не е издаден индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 АПК. Определението като правилно трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение