Определение № 4 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4234/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, предл.1 ГПК. С определение № 2354/ 05.07.2021 г. по ч. гр. д. № 1436/2021 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение № 260043 от 04.01.2020 г. по гр. д. № 6252/2020 г. на Варненския районен съд, с което е било прекратено производството по предявените от Д. Р. С. срещу С. Р. С., И. С. В. и [община] искове.

Въззивният съд е описал твърденията и исканията в исковата молба, както и шест от всичките осем разпореждания на районния съд за оставяне на производството по делото без движение, а също и извършените от ищеца уточнения на исковата молба. Като резултат е приел, че правилно районният съд е прекратил производството по делото, тъй като исковата молба е останала нередовна, въпреки дадените от съда указания за отстраняване на недостатъците ѝ. Ищецът не е формулирал точен и ясен петитум на предявените искове, като по този начин предметът на делото останал неизяснен. Неясен бил и видът на претенцията срещу всеки от ответниците – какви конкретни действия трябва да извършат или да се въздържат да извършат, дали претендираните действия по чл.109 ЗС са заместими или незаместими, както и какви са разходите за тези действия. Общо формулираното искане да бъдат задължени ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, е неконкретизирано и неясно и не позволява да се определи предметът на делото и цената на исковете. Доводите и съображенията, свързани с подадената от ищеца молба за освобождаване от държавни такси и разноски, както и дали искът е оценяем или неоценяем, са ирелевантни в настоящото производство, предвид изложените мотиви на първоинстанционния съд за прекратяване на делото. Въпросът за таксите и разноските се решава едва след като се определи какъв е предметът на делото.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца Д. Р. С.. Жалбоподателят поддържа, че съдът е длъжен да даде правна квалификация на предявените искове, като не е обвързан от правната квалификация, дадена от страната. Освен това съдът не се е произнесъл по искането за освобождаване от внасяне на депозит за вещо лице, което да определи цената на исковете.

В изложението към частната касационна жалба се поддържа, че определението на съда е очевидно неправилно, тъй като с него се приема, че изобщо е недопустима процедура „по класическия вид на негаторния иск“. Определението било и недопустимо, предвид направените от страната уточнения. Освен това съдът се произнесъл в противоречие с ТР № 4/2015 г., в което изрично се определя кога исковете по чл.109 ЗС са оценяеми и кога – неоценяеми.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност, тъй като законът не изисква от ищеца да определя дали претендираните от него действия по чл.109 ЗС са заместими или незаместими, както и какъв е размерът на разходите за труд и материали за тези действия, ако определянето на размера създава затруднение. В тези случаи съдът сам е длъжен да определи цената на иска по чл.109 ЗС и държавната такса по него, като изхожда от твърденията в исковата молба и разясненията в т.1 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съдът сам преценява дали претендираните действия или бездействия по чл.109 ЗС са заместими или незаместими. В първия случай, когато се претендират заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд и когато оценката представлява затруднение, тя се определя от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. Когато се претендират незаместими действия, искът е неоценяем и държавната такса се определя от съда по реда на чл.71, ал.1, изр.2 ГПК. Липсата на такива уточнения в исковата молба не води до нейната нередовност и съответно – не може да доведе до нейното връщане и прекратяване на производството по предявения иск.

Обжалваното определение е неправилно и по същество.

Д. Р. С. е предявил срещу [община], С. Р. С. и И. С. В. искове по чл.108 и чл.109 ЗС. В исковата молба той твърди, че по силата на нотариален акт № ...., т...., н. д. № ..../1970 г. е собственик на ПИ с идентификатор ..............по КККР на [населено място], [община]. Ответниците са собственици на съседни имоти. Твърди, че [община] незаконно е отместила оградата в имота му и е навлязла в него с около 50 кв. м., като е поставила преместваем обект – навес, спирка на автобус. Ответникът С. С. е застроил незаконна стопанска сграда непосредствено до дворната тоалетна на ищеца. Сградата е построена в завзета от ответника част от имота на ищеца с площ от 30 кв. м., намираща се по протежение на границата между двата имота, с ширина на ивицата от 3 м. Тези негови действия пречели на ищеца да упражнява правото си на собственост. Твърди се, че ответницата И. В. е изградила незаконна ограда, като е навлязла с 3 м. в имота на ищеца или общо е завзела 40 кв. м. Отправеното до съда искане е да осъди ответниците да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в навлизане в имота на ищеца, както и да осъди С. С. да събори незаконно построената от него стопанска сграда до дворната тоалетна на ищеца и да му предаде владението на 30 кв. м., съгласно защрихована част от приложена скица, представляваща ивица с ширина 3 м. по протежение на общата имотна граница и с описани граници на претендираната реална част; да осъди ответницата И. С. В. да му предаде владението на 30 кв. м., съгласно защрихована част от приложена скица, представляваща ивица с ширина 3 м. по протежение на общата имотна граница и с описани граници на претендираната реална част; да осъди [община] да му предаде владението на 50 кв. м. от неговия имот откъм [улица], съгласно защрихована част от приложена скица, с описани граници на претендираната реална част.

По този начин ищецът е очертал обстоятелствената част и петитума на три иска по чл.108 ЗС за предаване на владението върху реални части от неговия имот, завладени от ответниците, и един иск по чл.109 ЗС за събаряне на стопанска сграда, незаконно построена от ответника С. С. в завзетата част от имота му. Спорните реални части, предмет на исковете по чл.108 ЗС, са определени чрез точното описание на местонахождението им, както и чрез посочени съседи. Единствената неяснота е за точното разположение на спорните 50 кв. м., завзети от [община], тъй като не е описано местоположението им и тъй като липсва скица за онагледяване на спорните площи, въпреки препращането към такава скица в исковата молба.

Първото указание на съда, дадено с разпореждането от 15.06.2020 г. за оставянето ѝ без движение, е излишно. Съдът е поискал от ищеца да уточни исковете, „които предявява спрямо всеки един ответник, с оглед обстоятелството, че се иска предаване на владението на реални части, т.е. дали се предявяват ревандикационни искове по чл.108 ЗС. Да се формулира в тази връзка надлежен петитум спрямо всеки ответник“. Макар и не съвсем прецизно формулирани, исковете по чл.108 ЗС са безусловно предявени, като са разграничени по предмет за всеки един от ответниците.

Второто разпореждане от 22.06.2020 г. е точно и изчерпателно. С него са дадени ясни указания както за индивидуализиране на претендираните реални части, които да бъдат приповдигнати в цвят на актуална скица, така и за описание на местонахождението и характеристиките на сградата, предмет на иска по чл.109 ЗС, с оглед определяне цената на този иск, а също и за внасяне на държавна такса в размер на 4% върху 1/4 от данъчната оценка на всяка една от трите реални части,предмет на исковете по чл.108 ЗС, и 4 % от цената на иска по чл.109 ЗС, но не по-малко от 50 лв.

С молба вх. № 44507/08.07.2020 г. ищецът е изпълнил указанията на съда за индивидуализиране на предмета на исковете по чл.108 ЗС, като е приложил и скица, в която е защриховал с червен химикал спорните реални части. Описал е и стопанската постройка, предмет на иска по чл.109 ЗС, като местоположение, обем и материали, от които е построена. Поискал е вещо лице да определи данъчната и пазарната оценка на сградата и заетите части и тъй като е налице затруднение при определяне на цената на иска, съдът да посочи една обща такса, която да бъде внесена.

С посочената молба ищецът е определил по един ясен начин предмета на предявените искове по чл.108 и чл.109 ЗС и съдът не е следвало да дава повече указания в тази насока. Вместо това със следващото разпореждане от 27.07.2020 г. за оставяне на исковата молба без движение съдът неправилно е указал, че ищецът следва ясно и точно да посочи петитуми на исковата молба по всеки предявен иск, а в разпореждане от 25.08.2020 г. неправилно му е указано да посочи дали предявява и искове по чл.109 ЗС, доколкото в уточнителната молба заявил, че предявява и искове по чл.108 ЗС. В резултат на тези неправилни указания ищецът е започнал да внася излишни промени в предявените искове, които са предмет на последващи разпореждания за оставяне на исковата молба без движение и като резултат производството по всички искове е прекратено.

Освен това с разпореждането от 27.07.2020 г. на ищеца е указано да внесе 300 лв. възнаграждение за вещо лице, което да определи разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, които се искат в исковата молба /събарянето на едноетажна тухлена стопанска сграда с площ от 10 кв. м. и височина 2,30 м./.

В следваща молба от 10.09.2020 г. ищецът е изложил виждането си, че исковете по чл.109 ЗС са неоценяеми / вече е включил и иск за премахване на поставената от общината автобусна спирка / и че цената им е по 30 лв. На ръка е добавено искане за освобождаване от разноски от 300 лв. Последвали са молби и разпореждания във връзка с искането за освобождаване от такси и разноски и спор дали исковете по чл.109 ЗС са неоценяеми. Няма ясно указание на съда до ищеца да заяви дали иска освобождаване от държавни такси / съдът не може да го освободи от разноски/ и няма произнасяне по този въпрос. Вместо това с разпореждания от 04.11.2020 г. и 15.12.2020 г. съдът отново е поискал от ищеца да формулира ясен, точен и конкретен надлежен петитум на исковата молба съобразно всички дадени досега указания в тази насока. Поради неизпълнение на тези указания производството по делото е прекратено с определение № 260043 от 04.01.2020 г. по гр. д. № 6252/2020 г. на Варненския районен съд потвърдено с обжалваното определение № 2354 от 05.07.2021 г. по ч. гр. д. № 1436/2021 г. на Варненския окръжен съд.

Настоящата инстанция счита, че прекратителните определения на двете предходни инстанции следва да бъдат отменени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.

Следва да се приеме, че ищецът е предявил срещу всеки от тримата ответници искове по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на реални части от своя имот - ПИ .............по КККР на [населено място], [община], описани подробно в исковата молба, уточняващата молба от 08.07.2020 г. и приложената към нея скица с означения в червен цвят. Предметът на тези искове е ясно посочен и не е имало основание за връщане на исковата молба в тази част поради неясен предмет.

На ищеца следва да се даде последна възможност да представи данъчна оценка на своя имот и да внесе по сметка на Варненски районен съд държавни такси по исковете с правно основание чл.108 ЗС, както следва:

• 4 % от 1/4 от данъчната оценка на 30 кв. м. от своя имот – за иска по чл.108 ЗС срещу С. С.,

• 4 % от 1/4 от данъчната оценка на 30 кв. м. от своя имот – за иска по чл.108 ЗС срещу и И. В. и

• 4% от 1/4 от данъчната оценка за 50 кв. м. за своя имот – за иска по чл.108 ЗС спрямо [община].

Ако ищецът заяви искане за освобождаване от държавна такса по тези искове, съдът следва да се произнесе.

Следва да бъдат дадени и указания за вписване на исковата молба по исковете по чл.108 ЗС.

Освен това ищецът е предявил иск по чл.109 ЗС срещу С. С. за събаряне на стопанска сграда. Цената на този иск се равнява на разходите за труд и материали за събаряне на сградата. Съдът определя тази цена по реда на чл.70, ал.3 ГПК.

Ищецът следва да заяви изрично дали иска освобождаване от внасяне на държавна такса по иска по чл.109 ЗС и съдът следва да се произнесе по това искане.

Ищецът следва да заяви също дали предявява допълнително иск по чл.109 ЗС срещу [община] за събаряне на поставената в имота му спирка, както и искове по чл.109 ЗС срещу С. С. и И. В. за премахване на построените от тях огради на границата с имота на ищеца, както е посочил това в молба от 21.08.2020 г. В случай, че такива искове също се предявяват, държавната такса също се определя по реда на чл.70, ал.3 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,