Решение № 7558 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2202/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез гл. юриск. Тодоров, срещу Решение № 43121/23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 5119/2025 г. по описа на Административен съд – София- град (АССГ), в частта, с която се изменя Заповед за налагане на санкции № РД 253С-158/23.04.2025 г. на управителя на НЗОК, по отношение размера на наложените на „ДИАГНОСТИЧНО - КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР ХІІІ - СОФИЯ" ЕООД осемнадесет на брой санкции като размерът на същите е редуциран на 50 (петдесет) лева всяка или общо в размер на 900 (деветстотин) лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски по делото. Ответникът - „ДИАГНОСТИЧНО - КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР ХІІІ - СОФИЯ" ЕООД, чрез адв. И.- Тулилова, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкция № РД 253С-158/23.04.2025 г. на управителя на НЗОК, с която, на основание чл. 455 и сл. от Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) 2023 - 2025 г., на „ДИАГНОСТИЧНО - КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР ХІІІ - СОФИЯ" ЕООД е наложена санкция „финансова неустойка в общ размер на 1350 (хиляда триста и петдесет) лева за установени общо 18 бр. нарушения или по 75 лева за всяко от тях. С оспореното решение АССГ е изменил Заповед за налагане на санкция № РД 253С-158/23.04.2025 г. на управителя на НЗОК, като намалил размера на наложените на основание чл. 455 и сл. от НРД за МД за 2023 - 2025 г. по т. 1- 18 от заповедта санкции „финансова неустойка“ от 75 лева на 50 лева. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, първоинстанционният съд е извел извод, че оспорената заповед е постановена от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно- производствените правила. Приел е за безспорно установено извършването от страна на лечебното заведение на вменените му нарушения. Въпреки това, съдът е счел жалбата за частично основателна поради допуснато от административния орган нарушение на материалния закон. За да измени обжалваната заповед по отношение размера на наложените по т. 1-18 санкции, съдът е обосновал извод, че в административния акт не са изложени убедителни мотиви по отношение тежестта на нарушението и завишаване на санкцията над законово установения минимум. Решението е правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съд надлежно е установил конкретните обстоятелства, обусловили издаването на административния акт и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Съдебната проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорената заповед е извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение е надлежно мотивирано, основава се на обоснована преценка на събраните доказателства и е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Спор между страните относно приетата от съда фактическа обстановка и доказаността на установените нарушения липсва. Спорен по делото е въпросът относно постановеното от АССГ редуциране на санкциите за посочените нарушения до предвидения в закона минимален размер. По т. 2, 3, 5 - 10, 12 – 18 от процесната заповед са констатирани нарушения на изискванията на чл. 165, ал. 1 във вр. с чл. 168, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 165, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. видът и честотата на дейностите по диспансеризация са посочени в приложение № 13 и в съответствие с Наредба № 9 от 2019 г. и Наредба № 8 от 2016 г. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. гласи, че профилактиката и диспансеризацията на ЗОЛ се извършват в съответствие с медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика и включват необходимите медицински дейности на лекаря специалист при осъществяването на профилактичния/диспансерния преглед, както и извършване на последваща оценка на резултатите от назначени изследвания и консултации. Както беше отбелязано, безспорно е установено, че в случая изпълнителят на медицинска помощ не е осигурил на ЗОЛ медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената, съгласно условията па НРД за МД, изискванията на Наредба № 9/10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и Наредба № 8/2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. В този смисъл, правилно от административния орган е определена относимата санкционна разпоредба, а именно чл. 455, ал. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г., според която, когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лв. По отношение вменените с т. 1 и 11 от административния акт нарушения на чл. 155, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. - лекарите от лечебните заведения за СИМП обявяват в амбулаторията па място, достъпно за здравноосигурените лица своя седмичен график, което включва не по-малко от 2 часа дневно часове, за амбулаторен прием и обявените дни, в които работи съответният специалист и часове за домашни посещения, както и телефон за връзка, приложим е чл. 459, ал. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. Посочената норма предвижда налагане на санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 100 лв. при неизпълнение от страна на изпълнителя на извънболнична помощ на задълженията му за уведомяване на РЗОК за настъпили промени в обстоятелства, свързани със сключването на индивидуалния договор. Доколкото в амбулаторията липсва обявен на достъпно за ЗОЛ място седмичен график на д-р В. М., то правилно установеното нарушение е санкционирано по реда на чл. 459, ал. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. Съобразно чл. 457, ал. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. нарушението на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация по чл. 243 във вр. с чл. 244, ал. 2 и ал. 4, т. 4 във вр. с чл. 245 от НРД за МД 2023- 2025 г., подлежи на санкциониране с „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лв. Следователно, обективирано в т. 4 от заповедта нарушение – липса на подпис на пациент в 11 броя амбулаторни листове, законосъобразно е подведено под санкционната разпоредба на чл. 457, ал. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. За всяко едно от гореописаните нарушения административният орган е наложил санкция в размер на 75 лв, т. е. над законоустановения миниум. В тази връзка, противно на твърдяното от касатора, правилна и обоснована е преценката на първоинстанционния съд, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат редуцирани, тъй като в заповедта няма надлежна аргументация относно налагането на финансови неустойки за всяко едно от нарушенията в размер над минимално установения. Действително, определянето на вида и размера на санкцията, е в правомощията на управителя на НЗОК, но това не го освобождава от задължението му за нейното диференциране съгласно разписаните критерии. Законосъобразно административният съд е ценил като нереализиращи в достатъчна степен дискреционните правомощия на органа изложените от него, в противоречие с материалния закон, твърде лаконични мотиви досежно размера на санкциите. Напълно се споделя изложеното от съда по отношение намаляване размера на санкциите до предвидения в чл. 455, ал. 1, чл. 457, ал. 1 и чл. 459, ал. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. минимум, предвид липсата на ясни и изчерпателни мотиви за определянето им в завишен размер, каквито са задължителни при налагане на предвидено в правна норма относително определено наказание. Закономерно е отчетена и липсата на конкретни отегчаващи обстоятелства, които да обусловят различен правен резултат. С оглед горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в тежест на касатора следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски, които съобразно договор за правна защита и съдействие от 13.05.2026 г. възлизат на сумата от 200 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение