Определение № 214 от 07.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. В. против определение № 123/18.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 365/2019 г. от състав на ІІІ гр.отд. на ВКС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, състав на ВКС е приел, че подадената от П. В. жалба против решение на ВАдвС /Висш адвокатски съвет/ е процесуално недопустима и е оставил същата без разглеждане, като е прекратил производството по делото. Настоящият състав на ВКС счита, че постановеното определение е правилно и законосъобразно, по следните съображения: Върховният касационен съд е компетентен да упражни контрол за законосъобразност на решенията на ВАдС само в предвидените в закона случаи. Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които подлежат на съдебен контрол актовете на ВАдС, както следва: решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемане на адвокат в адвокатска колегия, решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в Р България, решението, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества, решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия. Решенията на ВАдС извън изчерпателно посочените хипотези, не подлежат на обжалване пред съд, тъй като съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България, е установено, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, като в съответствие с този принцип е регламентираната в чл. 88, ал. 5 от ЗА възможност за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред ВАдС, а решенията на последния подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи и са пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия. В този смисъл е налице и трайно установена съдебната практика на Върховния касационен съд. В този смисъл съставът на ВКС споделя изводите на ВКС, направени с обжалваното определение, като същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съставът на ВКС, ІV гр.отд.