Определение № 10673 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10049/2026 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Дъ Ликуидс Лаб“ ЕООД, ЕИК 207488255, подадена чрез адв. Колев, срещу Определение № 5826 от 14.09.2026 г., постановено по адм. дело № 1359/2026 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на Решение № Р-620/32-257754 от 21.08.2026 г. на Директора на Агенция "Митници" – гр. София. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост и претендира неговата отмяна. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи, че от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение за него ще настъпят значителни и трудно поправими вреди. Ответникът по частната жалба - Директорът на Агенция "Митници" – гр. София, с писмен отговор чрез процесуален представител юрк. Енева оспорва основателността й. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното определение Административен съд - Благоевград е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение № Р-620/32-257754 от 21.08.2026 г. на Директора на Агенция "Митници" – гр. София, с което е отнет лиценз № 819 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на складодържателя BGNCA00572000 и идентификационен номер на данъчен склад - BGNCA00572001, с адрес на склада гр. Благоевград, п.к. 2700, УПИ IХ, кв. 8 Промишлена зона, сграда 04279.619.43.20, област Благоевград, община Благоевград, и е прекратено действието на лиценза. Съдът е приел, че предварителното изпълнение не следва да бъде спирано, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства, които да обосноват наличието на фактическия състав на чл. 166, ал. 4 от АПК във вр. с ал. 2. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), лицензът за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки се прекратява с решение на Директора на Агенция "Митници", което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административния акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. В настоящия случай доказателствената тежест е на молителя, който следва да установи, че допуснатото предварително изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. От представените с частната жалба множество доказателства безспорно се установява, че допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на адресата на акта значителна вреда. Вредите, които биха настъпили за него, са доказани по вид и се установява предполагаемият им размер противно на основния довод на ответника, споделен и от състава на Административен съд - Благоевград. Още в хода на развилото се производство пред състава на Административен съд – Благоевград е представен Протокол за извършена проверка от 01.09.2026 г., съставен от длъжностни лица при отдел „Акцизна дейност“, ТД „Митница София, съгласно който и при конкретно установените наличности на акцизни стоки в този момент в склада, на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС, предвид прекратяване действието на лиценза, се дължи заплащане на акциз в размер общо на 250 285 евро, а с частната жалба е представено и писмо на Зам. Директора на Агенция „Митници“ съобразно което на основание чл. 101б, ал. 1 от ЗАДС същите тези стоки не могат да бъдат изведени от данъчния склад с цел преместването им за дообработка в друг данъчен склад, без да е спряно предварителното изпълнение на решението за прекратяване на лиценза или без да е заплатен дължимият акциз. Представен е и действащ Рамков Договор за продажби на стоки от 03.03.2025 г., съгласно клаузите на който в случай на неизпълнени се дължи неустойка от „Дъ Ликуидс Лаб“ ЕООД в размер на 20 %, изчислени на база оборота от предходната година. Най-сетен представени са и неоспорени от административния орган доказателства (Справка за заплатени задължения за мито, работни заплати, корпоративен данък, ДОО и Оборотна ведомост за периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г.), съобразно съответстващите си данни от които (така дебитните и кредитните салда по сметки) за предходната година внесеният от дружеството акциз е в размер на 553 847 евро. При тези доказателства основателни са доводите на частния жалбоподател, че в резултат на предварителното изпълнение на решението на отнемането на лиценза би се достигнало както до нуждата от осигуряване на значителен финансов ресурс (в размер на 250 285 евро, с които средства търговецът не разполага) и до невъзможност за изпълнение на задълженията по сключени договор, което би нарушило сериозно финансовата стабилност на "Дъ Ликуидс Лаб" ЕООД, а това от своя страна ще доведе до невъзможност за обслужване на задълженията към фиска, кредиторите му и наетите работници и служители. Възможността причинени вследствие изпълнението на акта вреди да бъдат репарирани по реда на ЗОДОВ при неговата отмяна, не може всякога да е аргумент за липсата на „значителни“ или „труднопоправими“ вреди по смисъла на това понятие, вложено от законодателя в института на чл. 166 от АПК. Едно такова разбиране всъщност би изпразнило от съдържание и би обезсмислило защитата срещу допуснато било то с нарочен акт по чл. 60 от АПК било по силата на закона предварително изпълнение на административните актове. Освен това съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК "трудно поправими" и "значителни" вреди са в условията на алтернативност, а не в условията на кумулативност, и преценката е всякога самостоятелна и за конкретния случай въз основа на ангажираните доказателства, които, както изтъква частният жалбоподател, на практика са игнорирани от първата съдебна инстанция. Т.е. необоснован е фактическият извод на състава на Административен съд – Благоевград, че молителят не е установил нито вида на вредите, нито техния предполагаем размер. Следва да се акцентира (предвид изложените аргументи и от Директор на Агенция „Митници“), че макар и целта на допуснатото по силата на специалния ЗАДС предварително изпълнение да е да защити важни държавни или обществени интереси, то във всички случаи следва да е налице съразмерност между тях и интересите на адресата на акта, съответно степента на вредите, които биха настъпили за последния, а в случая оспорващият е установил наличието на защитим частен интерес, противопоставим на защитения от закона обществен такъв (вкл. и в аспекта на загуба на значителни по размер приходи в бюджета). Административният съд в тази връзка не е съобразил мотивите на ТР № 5 от 8.09.2009 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСК на ВАС, в което е прието следното: "Законът, предвидил предварително изпълнение, цели да защити съответни важни държавни или обществени интереси или да предотврати други последици в смисъла на обхвата и приложното поле на изброените в общата норма на чл. 60 от АПК критерии, но ако от това предварително изпълнение за всеки конкретен случай могат да настъпят сериозни вреди, в общия смисъл на чл. 120 от Конституцията на РБ, съдът може да упражни контрол и да разгледа жалбата срещу предварително изпълнение. Противното разбиране би противоречало на смисъла на възприетия общ принцип на правото на Европейската общност, прогласен в чл. 6 от АПК - принцип на съразмерността, изразяващ се в това, че административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. ". Или като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него да се спре изпълнението на акта. Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение