Определение № 10105 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8995/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Г. В. против Определение № 682/26.03.2026 г., постановено по вх. № 1687/04.03.2026 г. по адм. дело № 837/2025 г. по описа на Административен съд – София-област. Излагат се доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната му и уважаване на направеното искане. Ответната страна – Кметът на Община Самоков, в срока по чл. 232 АПК, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното в настоящото производство определение АССО е оставил без разглеждане в една част молбата на Н. Г. В. по чл. 248 ГПК за допълване на Определение № 1900/28.10.2025 г. в частта за разноските, инкорпорирана в частна жалба вх. № 1687/04.03.2026 г. и е прекратил производството в тази му част, а в друга част е отхвърлил молбата на В. по чл. 248 ГПК, инкорпорирана в частна жалба вх. № 1687/04.03.2026 г., за допълване на Определение № 207/27.01.2026 г. в частта за разноските. За да постанови горния резултат административният съд приел, че молбата наименувана частна жалба вх. № 1687/04.03.2026г. по описа на АССО в частта ѝ с която се иска допълване на Определение № 1900/28.10.2025 г. в частта за разноските е недопустима, тъй като е подадена на 26.02.2026 г., което е след като е изтекъл срокът за обжалване на това определение. По отношение на горепосочената молба в частта ѝ, с която се иска допълване на Определение № 207/27.01.2026 г., съдът приел, че същата е неоснователна, поради и което я отхвърлил, защото със заявление вх. 342/16.01.2026 г. по описа на АССО Н. В. е оттеглила частна жалба вх. № 7087/14.11.2025 г., в следствие на което с Определение № 207/27.01.2026 г. частната жалба е оставена без разглеждане поради оттеглянето й, а производството относно същата е прекратено. Посочено е, че по аргумент от чл. 143, ал. 2 и ал. 3 АПК по препр. от чл. 228 вр. чл. 236 АПК, при прекратяване на делото поради оттегляне на жалбата, в случая частната жалба против Определение № 1900/28.10.2025г., на жалбоподателката не се следва присъждане на сторените деловодни разноски. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 176а, ал. 1 АПК /идентична по съдържание с приложимата към момента на постановяване на оспореното определение чл. 248, ал. 1 ГПК/, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение, в случая определение, в частта му за разноските. Определение № 1900/28.10.2025 г. е съобщено на Н. В. на 05.11.2025 г., но в срока за обжалването му тя не е подала молба за изменение/допълнение на определението в частта за разноските. На 11.11.2025 г. с вх. № 23642 по описа на ВАС, вх. № 7087/14.11.2025 г. по описа на АССО, В. е подала частна жалба против Определение № 1900/28.10.2025 г., но в тази частна жалба не е направено искане за допълване/изменение на определението в частта за разноските. Следователно, правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на Н. Г. В. за допълване на Определение № 1900/28.10.2025 г. в частта за разноските като просрочена – подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК. Подаването на искането след срока е процесуална пречка за неговото разглеждане. Правилно АССО е отхвърлил молбата на Н. Г. В. по чл. 248 ГПК, инкорпорирана в частна жалба вх. № 1687/04.03.2026 г., за допълване на Определение № 207/27.01.2026 г. в частта за разноските. Отговорността за разноските е регламентирана с чл. 143 АПК, като за неуредените случаи, на основание чл. 144 АПК са приложими нормите на ГПК. Принципът, на който са подчинени правилата за разпределение на отговорността за направените по делото разноски е, че те следва да са в тежест на страната, чиято позиция не е приета за допустима или правилна със съдебния акт. Действително, законодателят е уредил хипотези, при които разноските са дължими и при прекратяване на делото, но в случая те не са налице. Според чл. 143, ал. 2 АПК, подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото, но само при оттегляне на оспорения административен акт. В процесния случай със заявление вх. 342/16.01.2026 г. по описа на АССО Н. В. е оттеглила частна жалба вх. № 7087/14.11.2025 г. поради това, че „бях изненадана със ненужни срокове и указания.“ – т.е. производството по частната жалба е оттеглено по желание на подателя ѝ, не поради издаване на административен акт. Въз основа на заявлението с Определение № 207/27.01.2026 г. частната жалба е оставена без разглеждане поради оттеглянето й, а производството относно същата е прекратено. Следователно, в този конкретен случай разноски на жалбоподателката не се следват. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, във вр. с чл. 235 АПК Върховният административен съд, трето отделение