Определение № 10615 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7145/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Л. Г. Р., чрез адв. Тодорова като процесуален представител, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 10590 от 22.11.2022 г., постановено по адм. дело № 5015/2022 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 15 от 24.01.2022 г. по адм. дело 329/2021 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на искателя срещу заповед рег. № 484з-1834/07.07.2021 г. на директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при Министерството на вътрешните работи (МВР) за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното му правоотношение в МВР. Искателят излага доводи за наличието на нови обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за делото, като представя окончателно и влязло в сила решение № 162 от 25.02.2026 г., постановено по вндох № 5802/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдена постановената от Софийски районен съд оправдателна присъда на Л. Г. Р. по повдигнато срещу него обвинение за извършени престъпления от общ характер. Претендира отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на компетентния съд. Ответникът – директорът на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР, чрез пълномощника си гл. юрк. Хаджиева, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема искането за отмяна за процесуално недопустимо по следните съображения: Искането е направено на основание чл. 239, т. 1 АПК, според който влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя му е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1 АПК, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Сроковете са преклузивни и изтичането им погасява правото да се иска отмяна. Решението, чиято отмяна в случая се претендира, е влязло в сила на 22.11.2022 г. – датата на неговото постановяване от касационната инстанция. С оглед на това, че искането е подадено на 19.05.2026 г, то се явява просрочено, тъй като е извън едногодишния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, който е изтекъл на 22.11.2023 г. Този извод не се променя от обстоятелството, че същото е направено в рамките на предвидения в разпоредбата тримесечен срок, доколкото представеното от молителя решение на Софийски градски съд е от 25.02.2026 г. Определеният в чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК едногодишен срок е пределен и поглъща тримесечния срок, установен в нормата. В тази връзка независимо от обстоятелството, че по - краткият срок не е изтекъл от деня, в който на подателя е станало известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото доказателство, искането за отмяна е недопустимо, ако е подадено след предвидения максимален срок от влизане на решението в сила, чиято отмяна се иска. За спазването му съдът следи служебно. Изтичането на преклузивния едногодишен срок, както е в случая, изключва произнасянето относно основателността на подаденото искане. Предвид изложеното протоколното определение, с което е даден ход на делото по същество следва да се отмени, искането следва да се остави без разглеждане като недопустимо, а производството по делото - да се прекрати. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски, искателят следва да бъде осъден да заплати такива на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР в размер на 102.26 евро, представляващи евровата равностойност на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия