Определение № 331 от 27.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. К. срещу определение № 79/14.02.2022г., постановено по в. ч. гр. д. № 70/2022г. по описа на Апелативен съд - П., с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 915/13.01.2022г. срещу разпореждане № 54/07.01.2022г. по в. гр. д. №1878/2021г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е върната подадената от жалбоподателката касационна жалба срещу въззивното решение № 471/27.10.2021г., постановено по в. гр. д. № 1878/2021г. на Пловдивски окръжен съд. С определение № 149/11.04.2022г., производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292 ГПК до обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение по горепосоченото тълкувателно дело е обявено на 23.06.2022г., поради което процесуалните пречки за движението на настоящото дело са отпаднали и производството по него следва да бъде възобновено. Спирането на частното касационно производство е било постановено, тъй като разрешаването на процесуалноправния въпрос, предмет на тълкувателното дело, е от значение за служебната преценка относно процесуалната допустимост на подадената частна касационна жалба. С тълкувателното решение (ТР) № 2 от 23.06.2022г. по тълк. д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че така даденото разрешение не се отнася до определението на апелативен съд, с което се потвърждава разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против негово определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК. Това е така, защото, както е прието в ТР № 1/2013г. (т. 10) на ОСГТК на ВКС, тези разпореждания са действия по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Следователно, съгласно така дадените от ОСГТК на ВКС задължителни указания и разяснения по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, произнасянето по частната жалба срещу разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба и за връщане на частна касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, т.е. не е от компетентността на апелативния съд, а е от компетентността на ВКС, който е функционално компетентният съд да се произнесе и по самата касационна жалба, респ. частна касационна жалба. От изложеното следва, че частната касационна жалба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на Апелативен съд - П.. Касационното обжалване на определение № 79/14.02.2022г. следва да бъде допуснато, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК (вероятна недопустимост) – с оглед извършването на служебна проверка за неговата допустимост. При извършената касационна проверка, настоящият съдебен състав намира, че съгласно цитираните по-горе разяснения, дадени с ТР № 2 от 23.06.2022г. по тълк. д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС, Апелативен съд – П. не е бил компетентен да се произнася по подадената от жалбоподателката частна жалба с вх. № 915/13.01.2022г. против разпореждане № 54/07.01.2022г. по в. гр. д. №1878/2021г. на Окръжен съд – Пловдив. Поради това, обжалваното определение № 79/14.02.2022г. по в. ч. гр. д. № 70/2022г. на Апелативен съд – П., следва да бъде обезсилено като недопустимо, а частната жалба с вх. № 915/13.01.2022г. срещу разпореждане № 54/07.01.2022 г., постановено по в. гр. д. №1878/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив следва да бъде разгледана от компетентния за това съд, а именно – ВКС. При извършената служебна проверка, съдът намира, че частната жалба с вх. № 915/13.01.2022г. е процесуално допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирано за това лице и срещу подлежащо на обжалване разпореждане на Окръжен съд – Пловдив. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното разпореждане № 54/07.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1878/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е върната подадената от жалбоподателката касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение. Жалбоподателката счита, че неправилно Пловдивски окръжен съд е приел, че не са били представени доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса. Посочва, че подадената касационна жалба е била съпроводена с банково бордеро от 14.12.2021г. за платена държавна такса в размер на 30 лв., което е възможно де е изгубено по стаите на съда. Копие от платежния документ е приложила към настоящата частна жалба. За да постанови обжалваното разпореждане, окръжният съд е констатирал в хода на извършената служебна проверка за редовност на касационната жалба, че не е внесена дължимата държавна такса. С разпореждане № 2583/16.12.2021г. е дал указания за представяне на документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 30 лв., с изрично посочване, че при неизпълнение на дадените указания в срок касационната жалба ще бъде върната. Препис от разпореждането е редовно връчен на жалбоподателката на 20.12.2021г.. Тъй като дължимата държавна такса не е била внесена в указания срок, с обжалваното разпореждане от 07.01.2022г., окръжният съд е върнал като нередовна касационната жалба. Разгледана по същество, частна жалба с вх. № 915/13.01.2022г. е неоснователна, като съображенията за това са следните: Неоснователни са наведените от жалбоподателката доводи, че платежният документ, съпровождащ касационната жалба, е бил изгубен в съда, доколкото същите не се подкрепят от никакви доказателства и противоречат на констатацията на съдията– докладчик по делото. Касационната жалба е останала нередовна към момента на постановяване на атакуваното разпореждане, тъй като не са били изпълнени в срок дадените с разпореждане № 2583/16.12.2021г. указания за представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС. Документ за внесена държавна такса (платежно нареждане от 14.12.2021г.) е представен от жалбоподателката за първи път, едва с настоящата частна жалба с вх. № 915/13.01.2022г.. Н. К. е получила препис от горепосоченото разпореждане № 2583/16.12.2021г. на 20. 12. 2021г., следователно даденият едноседмичен срок за отстраняване на констатираната нередовност на касационната жалба е изтекъл на 29.12.2021г. (първият присъствен ден след 27.12.2021г.), като към този момент и към момента на постановяване на атакуваното разпореждане касационната жалба е била нередовна. Разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК изрично и ясно сочи, като задължително приложение към касационната жалба, документа за внесена държавна такса по нея. Поради това, нередовността на касационната жалба, по смисъла на чл. 285, ал. 1, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. т. 4 ГПК, се изразява и в непредставянето на документ за внасянето на дължимата държавна такса от 30 лв., като приложение към касационната жалба. Именно такива са и законосъобразно дадените в случая указания на въззивния съд към жалбоподателката за отстраняване на тази нередовност в законоустановения срок, които са ѝ надлежно съобщени чрез процесуалния ѝ представител по делото. Точното изпълнение на тези указания означава жалбоподателката, не само да внесе дължимата държавна такса по сметка на ВКС, а и в посочения ѝ от съда преклузивен срок да представи по делото доказателство за внасянето й. Поради това, неоснователен е доводът в частната жалба, че държавната такса в размер на 30 лв. е била внесена на 14.12.2021г., т.е. указанията на съда са били изпълнени в рамките на дадения от съда едноседмичен срок. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК, според която процесуалните действия, извършени след изтичане на преклузивните сроковете, не се вземат впредвид от съда. В този контекст представянето на доказателство за внесена държавна такса по касационната жалба след изтичане на дадения от съда срок, в момента на подаване на настоящата частна жалба, не може да бъде зачетено. От гореизложеното следва, че тъй като от страна на жалбоподателката не са изпълнени в срок, законосъобразно дадените ѝ и надлежно връчените чрез пълномощника й по делото, указания за отстраняване нередовността на касационната ѝ жалба, то въззивният съд правилно, съгласно разпоредбите на чл. 286, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 285, ал. 1 и с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, е върнал същата с обжалваното разпореждане № 54/07.01.2022 г., поради което то е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение