Определение № 1105 от 16.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 1459/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. С молба с вх. на ВКС № 1540/02.02.2026 г. (допълнена с молба с вх. № 6599/31.03.2026 г.), подадена от процесуален пълномощник на Кооперация „Кооперативна организация на инвалиди „Ралица“, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], касатор в производството по чл. 288 ГПК по т. д. № 1459/2025 г. по описа на ВКС, е заявено искане за освобождаване на сумата от 55 033.10 лв., внесена по сметка на ВКС и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 117/16.04.2025 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в. т. д. № 609/2023 г. В молбата са изложени съображения, че с оглед постановеното определение № 3306 от 24.11.2025 г. по т. д. № 1459/2025 г. на ВКС, I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, са налице предпоставките за връщане на молителя на внесената като обезпечение сума. Твърди се, че всички присъдени по делото суми съобразно влязлото в законна сила въззивно решение, включително разноските за инстанционното развитие на производството, са платени на „Инстал“ ООД. В изпълнение на дадени от ВКС с разпореждане от 05.03.2026 г. указания с допълнителната си молба молителят представя 3 бр. платежни нареждания за платени в полза на ищеца „Инстал“ ООД суми, както и покана от последния до Кооперация „Кооперативна организация на инвалиди „Ралица“ за доплащане на сумата от 1 515.11 лв. Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на насрещната страна – „Инстал“ ООД, като в указания му едноседмичен срок дружеството не е изразило писмено становище. За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, взе предвид следното: С определение № 1462 от 15.05.2025 г. по ч. т. д. № 929/2025 г. на ВКС, І т. о. по молба на касатора Кооперация „Кооперативна организация на инвалиди „Ралица“ и след представяне на съответното надлежно обезпечение в размер от 55 033.10 лв. е било спряно, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 117 от 16.04.2025 г. по в. т. д. № 609/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение № 223 от 03.07.2023 г., постановено по т. д. № 300/2022 г. по описа на ОС – Стара Загора, в съответните отхвърлителни части е постановено друго, с което кооперацията е осъдена да заплати на „Инстал“ ООД: сума в размер на още 31 394.52 лв. ( наред с вече присъдените 24 686.69 лв.), представляваща извършени, но незаплатени СМР по Протокол Обр. 19 от 20.03.2018 г. – акт № 10, и по Протокол Обр. 19 от 26.06.2018 г. – акт № 11, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното ѝ изплащане; сума в размер на още 23 638.58 лв. (наред с вече присъдените 102.86 лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, формирано от сбора на сумата от 14 565.40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 33 547.98 лв. за периода 05.04.2018 г. – 15.07.2022 г., и на сумата от 9 176.04 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата от 22 533.23 лв., считано от 11.07.2018 г. – 15.07.2022 г. С определение № 3306 от 24.11.2025 г. по т. д. № 1459/2025 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което от датата на постановяване на акта на касационната инстанция въззивното решение е влязло в законна сила в обжалваната му пред ВКС част. Съгласно представено от счетоводството на ВКС удостоверение сумата от 55 033.10 лв. е постъпила по сметката за обезпечения на съда на 09.05.2025 г. и понастоящем е налична по същата. Видно от представеното към допълнителната молба от 31.03.2026 г. преводно нареждане от 09.05.2025 г. в полза на ищеца е нареден от кооперацията паричен превод на сумата от 33 674.74 лв. съгласно първоинстанционното решение, което в осъдителната си част е влязло в сила. Тази част от спора не е пренесена пред касационната инстанция и внесеното от касатора обезпечение не обезпечава изпълнението на това задължение, поради което и така представеното платежно нареждане не е относимо към доказването на отпадане необходимостта от обезпечението и основателността на искането за връщането му. Относими са обаче останалите две представени от молителя платежни нареждания от 01.12.2025 г. и 04.12.2025 г., видно от които кооперацията е превела по банкова сметка с титуляр „Инстал“ ООД сумите съответно от 87 960 лв. и 1 515.11 лв. с посочено основание „присъдени суми по т. д. № 300/22 г. на СтЗОС, в. т. д. № 609/23 г. на ПАС и т. д. № 1459/25 г. на ВКС“, или сумата от общо 89 475.11 лв., част от която са допълнително присъдените на ищеца от въззивния съд о ще 31 394.52 лв. и още 23 638.58 лв. (или общо 55 033.10лв.), по отношение на които спорът е бил пренесен в касационната инстанция. В представената покана за доброволно изпълнение с изх. № 015/02.12.2025 г. до длъжника ищецът-кредитор потвърждава постъпването на сумата от 87 960 лв. по сметка на дружеството, но претендира заплащане на още 1 515.11 лв. поради разминаване между преведените от длъжника и действително дължимите суми. Изчислената от кредитора разлика в този размер е платена, видно от посоченото платежно нареждане от 04.12.2025 г. С това задължението на длъжника за изплащане на присъдените с въззивното решение суми е изцяло погасено. При тези данни настоящият състав намира молбата за основателна. Внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. Както се посочи, от приложените към допълнителната молбата на молителя преводни нареждания се установява, че задълженията на кооперацията към „Инстал“ ООД, произтичащи от влязлото в сила осъдително въззивно решение, към настоящия момент са изцяло погасени, с което кредиторът е удовлетворен и не съществува опасност от застрашаване на правния му интерес. Вследствие на това, основанието за задържане на внесената като обезпечение сума по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало и същата следва да бъде освободена и преведена по посочената от молителя банкова сметка. Съгласно чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждането на еврото в Република България и съобразно датата на постановяване на настоящото определение, подлежащата на освобождаване сума следва да се освободи в официалната парична единица за страната – евро, при спазване на правилата за превалутиране и закръгляване, закрепени в чл. 13 и чл. 14 от същия закон, т. е. следва да се освободи сума в размер на 28 137.98 евро. Към датата на депозиране на молбата за връщане на гаранцията не е изтекъл и едногодишният срок по чл. 82 ГПК. Мотивиран от изложеното, съставът на ВКС, І т. о.