Решение № 1447 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12462/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по касационна жалба на "Парсек груп" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. Г. Чеширова, срещу решение № 1083 от 20.11.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка вх. № КЗК-880/2025 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против решение № D48776991/30.09.2025 г. на заместник - кмета на община Пловдив за класиране на участниците и определяне на изпълнител след проведена процедура по вид "публично състезание" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Инженеринг (проектиране, авторски надзор и СМР) за въвеждане на мерки за енергийна ефективност и реализиране на СМР в спортни зали на община Пловдив за лека атлетика, баскетбол и волейбол“, с уникален номер в ЦАИС-ЕОП 00267-2025-0040. В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, които се отнасят към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. І и ІІІ от АПК, а именно противоречие с материалния закон и необоснованост. Поради това се претендира отмяната на решението, както и присъждането на направените деловодни разноски. В условията на евентуалност касаторът прави и възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът - заместник-кмет на Община Пловдив, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни доводи във връзка със становището си. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Ответникът - ДЗЗД "Спортни зали - лека атлетика, баскетбол и волейбол - Пловдив" с участници „Мауербрюдер“ ЕООД и „Аесби груп“ ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбите оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред КЗК е образувано по жалба на "Парсек груп" ЕООД против решението на възложителя за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Инженеринг (проектиране, авторски надзор и СМР) за въвеждане на мерки за енергийна ефективност и реализиране на СМР в спортни зали на община Пловдив за лека атлетика, баскетбол и волейбол“. В жалбата се твърди, че в решението си за определяне на изпълнител възложителят не е посочил мотиви за приемане на представените от "Мауербрюдер" ЕООД, участник в ДЗЗД "Спортни зали - лека атлетика, баскетбол и волейбол - Пловдив", мерки за надеждност във връзка с нарушения на трудовото законодателство, а освен това не са били налице и предпоставките за приемането им, тъй като са недоказани. Според жалбоподателя техническото предложение на класирания на първо място участник не отговаря на изискванията на възложителя, тъй като не съдържа описание на ключови моменти и дейности по отношение на етап "Изготвяне на технически проект" и не са представени минималният брой мерки за мониторинг и контрол на негативните фактори при строителния процес, насочени към ограничаване и предотвратяване на негативното въздействие върху околната среда в урбанизираната територия, в две насоки- запазване на биологичното разнообразие на синантропните защитени видове и опазване и възстановяване на зелените терени. Според жалбоподателя класираният на първо място участник е посочил само две мерки за всяка от двете насоки, като не е направил разграничение между мерки за предотвратяване и мерки за ограничаване на негативното въздействие. С обжалваното в настоящото производство решение, КЗК е оставила без уважение жалбата на "Парсек груп" ЕООД против решението на възложителя. За да постанови този резултат, КЗК е приела за неоснователни развитите от дружеството оплаквания, излагайки подробни мотиви по всяко едно от тях. Според Комисията, в решението на възложителя са посочени мотиви за приемането на мерките за надеждност, като същото препраща към протокола от работата на комисията, която е направила подробен анализ и задълбочено е разгледала доказателствата за представените мерки за надеждност. КЗК е преценила, че никъде в документацията за обществената поръчка не е указано, че участниците следва да предложат по две мерки за ограничаване и по две за предотвратяване на негативните въздействия върху околната среда, както и че на стр. 15 на техническото предложение на участника, класиран на първо място, се съдържат ключови моменти дейности по отношение на дейностите по проектиране. Решението на КЗК е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да налагат неговата отмяна. Релевираните в касационната жалба доводи по същество преповтарят оплакванията, наведени в производството пред Комисията за защита на конкуренцията. КЗК е направила напълно обосновани и съответни на материалния закон изводи относно приемането на предприетите от „Мауербрюдер“ ЕООД- един от съдружниците в ДЗЗД "Спортни зали - лека атлетика, баскетбол и волейбол - Пловдив", мерки за надеждност и представените доказателства за тях. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ППЗОП, когато за кандидат или участник е налице някое от основанията за отстраняване, предвидени в чл. 54, ал. 1 ЗОП или посочените от възложителя основания по чл. 55, ал. 1 от ЗОП и преди подаването на заявлението за участие или офертата той е предприел мерки за доказване на надеждност по чл. 56 ЗОП, тези мерки се описват в ЕЕДОП. В случая „Мауербрюдер“ ЕООД е декларирал в представения ЕЕДОП две споразумения по чл. 415г от Кодекс на труда (КТ) за нарушения на чл.62, ал.1, във вр. с чл. 1, ал.2 и чл. 63, ал. 2, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, представляващи основание за отстраняване на участника от процедурата съгласно чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП. Дружеството се е възползвало от правото си по чл. 56, ал. 1 от ЗОП и е представило доказателства за предприети мерки, които гарантират неговата надеждност. От приложените от участника документи се установява, че „Мауербрюдер“ ЕООД е предприело мерки за предотвратяване на бъдещи подобни нарушения в няколко направления. На първо място е предвиден постоянен контрол при изготвяне на документи за назначаване и освобождаване на работници и служители в дружеството; контрол за стриктното спазване на служебните задължения във връзка с осъществяваната от дружеството дейност съгласно трудовото и осигурителното законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд (Заповед № 28/05.12.2022 г.). Освен това във връзка с допуснатите нарушения на КТ е наложено дисциплинарно наказание на служителя, за което са представени съответните заповеди (заповед № 27/05.12.2022г. и заповед № 130/05.12.2023г.). Дружеството е представило и заявление до Инспекция по труда за предприети мерки за недопускане на нови нарушения, както и писмо с изх. № 24104076/16.12.2024 г. на ДИТ – Пловдив, в което е посочено, че дружеството има сключени две споразумения по чл. 415 г от КТ във връзка с нарушения по чл. 62, ал. 1 от КТ и във връзка с нарушения по чл. 63, ал. 2 от КТ, като имуществените санкции са платени. Помощната комисия на възложителя е обсъдила тези доказателства и е изложила следните относими мотиви: „В настоящия случай, "Мауербрюдер" ЕООД представя документ по чл. 45, ал. 2, т. 2 от ППЗОП на компетентния орган - "Главна инспекция по труда" (ГИТ), в който има изрично посочване, че дружеството няма задължения по влезли в сила наказателни постановления (НП), съдебни решения, има сключени споразумения по реда на чл. 415 г от КТ и че от страна на същото са предприети вътрешноорганизационни мерки за предотвратяване на нови нарушения.", „Комисията, като анализира декларираните от този участник мерки за надеждност, описани в ЕЕДОП, ведно с всички придружаващи мерките доказателства, приема за установено, че участникът е изяснил подробно фактите и обстоятелствата, довели до извършване на нарушението и мерките за тяхното недопускане в бъдеще. Установено е по безспорен начин, че всички суми, определени като санкции по сключените споразумения, са изплатени в пълен размер.“. Съобразно константната съдебна практика, предприетите мерки за надеждност подлежат на самостоятелна преценка от комисията по чл. 103, ал. 1 от ЗОП, респ. от възложителя, който в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност може да ги приеме или да ги отхвърли с мотивирано решение. В хипотезите, в които възложителят, респ. помощния му орган действа в условията на оперативна самостоятелност, контролът за законосъобразност, осъществяван от Комисията и от съда се осъществява само чрез проверка относно това дали изложените в мотивите съображения покриват изискванията на правната норма или не. Този извод съответства и на общия принцип за мотивираност на актовете, който позволява осъществяването на съответния контрол за законосъобразност от страна както на контролния административен орган, така и от страна на съда. В конкретната хипотеза контролът по законосъобразност следва да обхване обстоятелствата относно наличието на някое от основанията по чл.54, ал.1 от ЗОП и представянето на мерки по смисъла на чл.56 от ЗОП от този участник. В конкретната хипотеза комисията за разглеждане и оценяване на офертите е установила, че участникът е декларирал, че спрямо един от съдружниците в учреденото дружество по ЗЗД са налице основания за отстраняване по смисъла на чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП, но са предприети мерки по чл.56, които гарантират неговата надеждност. Именно с оглед на изложените мотиви за наличието на основание за отстраняване на участника и тяхната конкретика и направеният анализ на предложените мерки, КЗК следва да прецени дали възложителят не е излязъл извън рамките на оперативната си самостоятелност. В протокола, обективиращ работата й, комисията по чл.103 от ЗОП е изложила много подробни мотиви, които отразяват анализа на представените от участника доказателства за предприетите мерки, извършен в съответствие с чл. 56, ал. 2 от ЗОП. От тези мотиви се установява, че комисията е отчела тежестта и конкретните обстоятелства, свързани с нарушението. Противно на изложените в касационната жалба доводи, приложените по преписката доказателства установяват, че мерките са предприети именно във връзка с нарушенията на КТ, констатирани при проверка на 15.11.2022г. и установени в актове за установяване на административно нарушение №№ 16-2200282 и 16-2200283 от 02.12.2022г. Спазено е и изискването на чл. 56, ал. 4 от ЗОП, тъй като мотивите за приемане на предприетите мерки и представените доказателства са отразени в съставения протокол № 1/08.05.2025г., обективиращ работата на помощната комисия по чл. 103, ал. 1 от ЗОП, към които мотиви препраща и оспореното пред КЗК решение на възложителя. Други законови изисквания в тази насока не са налице. С оглед на това са неоснователни възраженията на касационния жалбоподател за липса на адекватни и относими мотиви по чл. 56, ал. 2 във вр. с ал. 4 от ЗОП за приемането на предприетите мерки за надеждност от съдружника в ДЗЗД „Мауербрюдер“ ЕООД, както и за тяхната недоказаност. Неоснователни са оплакванията на касатора "Парсек груп" ЕООД и относно несъответствието на техническото предложение на класирания на първо място участник с изискванията на възложителя. Съпоставката на условията, заложени в документацията и техническото предложение на участника обосновава напълно направените от КЗК изводи досежно липса на нарушение в работата на помощния орган на възложителя при оценката на техническото му предложение. Правилно КЗК е приела за неоснователно възражението на касатора, че определеният за изпълнител участник не е описал ключови моменти и дейности за етап „Изготвяне на технически проект“, тъй като в техническото предложение се съдържат ключовите моменти и дейности по отношение на дейностите по проектиране (стр.15 и следващите). Изцяло правилни и обосновани са и изводите на КЗК за неоснователност на възраженията, че предложението на класирания на първо място участник не съответства на изискванията на възложителя по отношение на дефинирането на мерки за ограничаване и предотвратяване на негативното въздействие върху околната среда в урбанизираната територия по време на изпълнение на строителството, които са свързани със запазване на биологичното разнообразие на синантропните защитени видове и такива, с които са свързани с опазване и възстановяване на нарушените зелени терени. Възложителят е поставил изискването в техническото предложение да бъдат представени на най-малко по две мерки за мониторинг и контрол на негативните фактори при строителния процес (стр.23-24 от указанията за участие) в три насоки: третиране на отпадъците, запазване на биологичното разнообразие на синантропните защитени видове и опазване и възстановяване на нарушени зелени терени. Така формулираното изискване е за представяне на поне две мерки за ограничаване и предотвратяване на негативното въздействие върху околната среда в урбанизираната територия по време на изпълнение на строителството, а не за поне две мерки за ограничаване и поне две мерки за предотвратяване, както твърди касаторът. В раздел V от техническото предложение на участника (стр.122 и следващите), е направено описание на конкретни мерки за мониторинг и контрол на негативните фактори при строителния процес (по две мерки за запазване на биологичното разнообразие на синантропните защитени видове и за опазване и възстановяване на нарушени зелени терени). Мерките са изложени с изискуемото от възложителя съдържание, а именно наименование на мярката; предложение относно обхвата и предмета на мярката и текущо прилагане на мярката и предприемане и прилагане на релевантни действия в случаите на отклонение от изпълнението й. С оглед на това не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, направено от ответника- заместник-кмет на община Пловдив, е неоснователно, тъй като в настоящото производство той не е представляван от юрисконсулт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,