Определение № 263 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4037/2021 г.

С решение № 72 от 1.06.2022г. ВКС частично е отменил постановеният въззивен акт, като е постановил друг, с който частично е уважен предявеният иск, с правно основание чл.2б ЗОДОВ, до размер от 30 000лв., като в останалата отхвърлителна част, актът е оставен в сила. Въпросът за разноските не е обсъждан. Постъпила е молба от касаторите Ю. К., А. Е., З. В., Д. Т. и М. К., чрез процесуалния им представител адвокат И., в която се съдържат две искания: 1. За изменение в частта за разноските, като бъде отменен въззивният акт в частта, с която са осъдени да заплатят по сметка на СГС разноски от 300лв., на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ, както и да им бъдат присъдени направените разноски в размер на 50лв.за платени държавни такси, по което искане не е налице произнасяне и 2. За поправка на допусната явна фактическа грешка в диспозитива на горецитирания съдебен акт досежно номера на първоинстанционния акт, като вместо верният: „гр.д.№ 8280/2019г.“ е написан: „гр.д.№ 8290/2019г.“ на Софийски градски съд. Ответната страна, Прокуратура на Република България е уведомена на 13.06.2022г.за постъпилата молба и в предоставеният й седемдневен срок не е изразила становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира направените искания за основателни поради следното: По молбата за разноски: В съдебно заседание и в писмените бележки, касаторите са направили искане за присъждане на направените разноски за внесени държавни такси, по което не е налице произнасяне. /Списък за разноски не е представен./ Липсата на произнасяне по искането на касаторите за присъждане на направените разноски, налага допълване на постановения акт в тази част. С въззивно решение № 640 от 14.06.2021г. по в.гр.д. № 3796/2020г. на Апелативен съд София е потвърдено решение по гр.д.№ 8280/2019г.на Софийски градски съд, с което – пред вид отхвърлянето на иска по чл.2б ЗОДОВ – ищците са осъдени да заплатят дължимата държавна такса от 300лв. С касационният акт искът е частично уважен. Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, съдът следва да осъди ответника да заплати разноските по производството и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Това налага изменение на постановеният акт в частта за разноските като бъде отменен въззивния акт и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта, с която са осъдени ищците да заплатят следващата се държавна такса. Заплатените държавни такси от молителите възлизат на 50лв. /10лв.пред СГС, 5лв.пред САС и 35лв.пред ВКС/ и те следва да им бъдат присъдени. По молбата за поправка на явна фактическа грешка: Очевидна фактическа грешка е налице при липса на съответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Настоящият случай е такъв, защото се касае за допусната грешка при изписване на номера на първоинстанционния акт. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение